Нимфоманките ли?!  Ами ако сте достатъчно издръжливи са си много гот!

 По-лошо мисля е, когато нимфоманката е от голямото „доброутро”!. Какво говоря! Направо от голямото „добър ден”! А тя не само беше „хай дефинишън” ама и го раздаваше „романтична идеалистка”, а двете понятия събрани на едно раждат или побъркана сексистка или откачена фанатичка! Въпросът е, кое от двете е по-малкото зло. (Ако въобще може да има „по-малко зло” ) Такива неща не се степенуват! Не можеш да кажеш: “малко по-побъркана от средно откачена”, или  пък „една идея по-рязка от прекалено сдържана”!

С нея се разделихме във вълшебна нощ. Нощ, в която според девойките, обожаващи романтични филми, такива неща никога не се случват.  Но напук на криворазбраната романтика, която няма нищо общо с романтизма, приключихме и се разбрахме  с такъв кротък тон, че и аз самият останах озадачен  цели два дни.

Беше на гости в Гданск. Не се бяхме виждали две седмици. Обади се един ден и  ми каза. „Пристигам в София в четвъртък. Петък около девет вечерта ме чакай във вас,”

Леле като дойде́ петъка и като се развъртях!...

Купих две шишета асеновградски мавруд, реколта 2004г, (Страшен е!!!) малко моцарела, маслини, скариди, кашкавал, тънки тестени кори и сурово кашу. Сетне се  потих два часа над печката до степен до, която сътворих такива неща,  че само ако можеха да ги подушат  неомъжените ми съгражданки....!!!

Докато бавно  изстиваше кулинарният ми шедьовър, извадих стария свещник и две празни шишета, които ползвах за  същата цел. Много са ефектни! Нагрявам долната част на свеща и я забождам в бутилката после докато гори восъка той се стича по шишето и се спича, а когато свеща изгори напълно и остатъкът от нея тупне на дъното, просто слагам нова. По този начин  бутилките така бяха  се облицовали с восък, че ако можеше някоя вещица да ги види, направо би ми предложила пари за тях, а пък „по-готик” настроените откачалки биха получили оргазъм!

От онзи техния... мрачния!

            Свещникът и бутилките със свещите ги рзапределих на такива места из стаята, че  тя така се освети, че всички чувствителни фотографки също биха се.....

            ...да кажем изкефили...

            ...по онзи там техния си „арт” начин!

            Това не беше всичко обаче защото  пуснах и моето SONY със всичките му там супер сараунди, про-лоджик и не знам си какво още. Извадих ноктюрните на Шопен, най-доброто от Дебюси и  Ерик Сати (оригинален диск но купен от циганите на Софийския битак за  петдесет стотинки).

            Слушали ли ли сте Гносиендите и Гимнопедиите на Сати ?

Ако във въпросната вечер Десислава (музикантката с, която излизах преди) можеше да чуе щеше да....

            ...да кажем да си разстрои малко нотите  на мажорното си  праволинейното либидо!

Когато всичко беше готово и погледнах хола за момент си помислих, че ако стане нещо непредвидено и тя в крайна сметка не дойде няма да е голяма загуба. Човек може да изкара един ден без секс но не бива да прекарва нито един ден без да се е изкефил на нещо, па макар и дребно. Имах си прекрасно ястие, хубава музика и жестоко вино. Щеше да ми е хубаво. За цялостната пълнота  липсваше единствено  качествена компания. А тази, която очаквах не си падаше по сладките  приказки. Само „здрасти, кога ще се видим”, после го правим  и „аре ще се чуем тия дни”.

          Тези мисли и терзания, които трябваше отдавна да съм и́́ споделил започнаха да ме тормозят с наближаването на часа на срещата ни. Пуших, пих после си мъх зъбите защото веднъж ми каза, че ни и е приятно да целува пепелник,  слагах някакви ментови  ленти на езика, ядох лукчета, но бях прекалено нервен и скоро си сипвах отново.  Отново запалвах и после пак си миех зъбите.

            Бях преполовил едното шише и вече ми се замая главата. Половин час с това се занимавах без да си дам сметка, че тя каза в девет а винаги е била точна. Времето обаче си взима своето без да ни пита за нашите желания, занимания и терзания и докато със гадна горчилка в сърцето правех дисекция на взаимоомтношенията ни, на врата се звънна.

            Часът бе точно девет и три минути.

            Щом отворих, тя ми се хвърли на врата. Целунахме се. Беше странно вкусна но за момент ми се стори, че вече беше пила.

            - Пушил си – каза.

            - Ако просто констатираш факт. Да! Пушил съм, но не искам да се караме, не и тази вечер. 

            Тя оголи хубавите си зъби.

            - Аз пък пийнах малко. Видях се с една приятелка преди да дойда. Квит сме! Никакво цупене тази вечер, нали?! – каза ми и отново ме целуна, но тази  целувката приличаше повече на подкуп с който трябваше да ́и простя, че идва почерпена.  Започна да се събува и по движенията и начина по, който залитна ми стана ясно, че дори и сам да довърша отвореното шише, нямаше да може да я догоня.

            Казват: „Пияна жена – весел креват” но никак не ми беше весело след мрачните  мисли за връзката ни и сритах обувките си с яд, който сам не разбирах, докато тя вече беше в хола и я чух да казва:

             - Ааааууууу страшно ухае! Направо се чудя дали да не предпочета храната пред теб?!

            Седнах до нея. Пианото звучеше така сякаш пианистът милваше с перо клавишите. Пламъкът на свещите трепкаше. Ухаеше приятно.  Храната, която бях приготвил, виното, прафюмът и́. Всичко бе толкова перфектно, че се уплаших, че с всяко мое движение и звук щях да разваля магията.

            - Ела ми тук! – Обърна се към мен тя и грубо ми се нахвърли.

Аз заговорих, като притеснен тинейджър:

            - Почакай, нека да изпием по една чашка и да се поотпуснем още малко. Пък може и да си полафим. Искаш ли?

Пресегнах се към масата но в момента в който в една ръка държах чашата а с другата бутилката тя внезапно се хвана за устата така рязко, сякаш си удари плесница. Стана и със залитане тръгна към банята, където я чух да повръща и след малко да  казва:

- Добре съм ! Нищо ми няма !

После дойде, седна до мен, погледна ме влюбено (а изобщо не го докарва този поглед) и съблазнително  каза.

            - Дай ми само половин час  и се приготви...ще те схрускам, като препечено фъстъче!

            Не довърши заканата си. Свлече от дивана  така както се свлича палто от закачалка, когато не сте я улучили.  Погледнах  я, и казах най-многозначителната реплика на света...

....тоест дълбоко въздъхнах.

После я понагласих някак си в легнало положение. Метнах и едно родопско одеяло, спрях музиката, взех шишето и една от бутилките – свещници и се отправих към кухнята. След една цигара време ми доскуча. Сетих за малкия си mp3-плейър зарязан, горкичкия, в джоба на любимото ми черно палто.  Тихо за кретах в коридора  и започнах да обарвам в тъмното джобовете на дрехата си.  

            Докато не допих шишето не си легнах. Пушех  загледан във магичния   пламък на свеща a звездите трепкаха навън така сякаш ми намигаха. Мислех си,  дали ако ме беше разкъсала от секс щях да се изкефя толкова много, колкото се кефех докато си седях сам в кухнята огрян от луната с чаша вино в  ръка и Ерик Сати в ушите.

            Нашата последна, но вълшебна единствено за мен нощ!