***
3
Усмивката на този човек в никакъв случай не означаваше „бързо оздравяване” или нещо подобно. Косата му бе дълга, под раменете. Кърваво-червена, до колкото помня. Когато попитах Океания, тя каза, че освен Коракс не съм имала посетители. Странно. Към обед Коракс дойде. Донесе ми цветя.
- Здравей, Кат. Как си? – попита загрижен. – Къде да оставя това? – погледна към цветята.
- Хортензии? Къде намери? – учудих се не толкова от факта, че е намерил, а от това, че знае... Но как?! Само аз знам, че са ми любими. Освен, ако...
- Те са ми любими. Реших, че и на теб ще ти харесат, защото са красиви и...
- Гледал си картините ми. - прекъснах го аз.
- А не може ли? Съжалявам. - видимо опарен от думите ми сведе глава надолу – Красиви са.
- Ужасяват ме. Това са кошмарите от които се опитвам да се отърся.
- И аз сънувам кошмари.
- Коракс? – той стана и дръпна щорите. Стана тъмно. Мълчи. Ослушва се. – Коракс, какво има? – притисна ръце към слепоочията си. – Какви... кошмари сънуваш? – попитах. – ...