Обелска класика: Трогателна коледна приказка за нещастен панталон без сърце
1 мин за четене
Живял някога, много отдавна, още когато колата била 2 лева, един много тъжен и много самотен панталон без сърце. По цели дни панталонът плачел безутешно, обикалял обелските улици и говорел:
- Тази зла съдба, защо ме прокле така? Да се скитам сам по света, без да мога да обичам, без да мога да мразя, без да мога да чувствам. Как искам да съм коравосърдечен или милосърден. Как искам сърцето ми да тупти учестено от вълнение. Как искам да умра от сърдечен удар. Но не е това моята съдба. Осъден съм да живея с тази студена празнота в дълбините си…
Така говорел панталонът и плачел.
Една коледа, може и миналата да е била, в НРО дошъл самият Той (за Дядо Коледа говоря, не за Мишо). Дядо Kоледа тъкмо си купувал Coca-Cola и цигари за елените, когато чул плача на панталона. Трогливото сърце на стареца трепнало. Той си взел рестото (75 стотинки) и изтичал след панталона.
- Хей, поспри се – викнал той. – Защо плачеш?
- Защото съм прост панталон без сърце. А така искам да имам сърце, защото сега съм самотен и тъжен.
- Приятелю, - усмихнал се дядото – не ти трябва сърце на теб, а пишка.
След това бръкнал в раницата с подаръците и извадил една блестяща, неизползвана пишка. Мушнал пишката в панталона и попитал:
- Как е.
Панталонът поразмърдал пишката, огледал я и възкликнал:
- Невероятно! Точно от това се нуждаех. Благодаря ти много! Много!!!!
- За нищо, това ми е работата – усмихнал се скромно старият полярен вълшебник.
Панталонът пишкопомахал за последно и заподскачал с развята пишка, показвайки я на удивените хора по улицата.
А Дядо Коледа въздъхнал. Макар че сърцето му било огромно като мозъка на Мишо и въпреки че бил раздал хиляди пишки, на него така и не се намерило кой да подари една…
- Тази зла съдба, защо ме прокле така? Да се скитам сам по света, без да мога да обичам, без да мога да мразя, без да мога да чувствам. Как искам да съм коравосърдечен или милосърден. Как искам сърцето ми да тупти учестено от вълнение. Как искам да умра от сърдечен удар. Но не е това моята съдба. Осъден съм да живея с тази студена празнота в дълбините си…
Така говорел панталонът и плачел.
Една коледа, може и миналата да е била, в НРО дошъл самият Той (за Дядо Коледа говоря, не за Мишо). Дядо Kоледа тъкмо си купувал Coca-Cola и цигари за елените, когато чул плача на панталона. Трогливото сърце на стареца трепнало. Той си взел рестото (75 стотинки) и изтичал след панталона.
- Хей, поспри се – викнал той. – Защо плачеш?
- Защото съм прост панталон без сърце. А така искам да имам сърце, защото сега съм самотен и тъжен.
- Приятелю, - усмихнал се дядото – не ти трябва сърце на теб, а пишка.
След това бръкнал в раницата с подаръците и извадил една блестяща, неизползвана пишка. Мушнал пишката в панталона и попитал:
- Как е.
Панталонът поразмърдал пишката, огледал я и възкликнал:
- Невероятно! Точно от това се нуждаех. Благодаря ти много! Много!!!!
- За нищо, това ми е работата – усмихнал се скромно старият полярен вълшебник.
Панталонът пишкопомахал за последно и заподскачал с развята пишка, показвайки я на удивените хора по улицата.
А Дядо Коледа въздъхнал. Макар че сърцето му било огромно като мозъка на Мишо и въпреки че бил раздал хиляди пишки, на него така и не се намерило кой да подари една…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
