Обич / преработено/
Намирате карта на Хасково.
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгвате южно надолу - има цифричка 3 - Манастир, а ЖП линията прави завой - ей там е Балакли дере. Стигате Малево, гледате по реката посока Динево - има ъгъл - там е Шейтаница...
Там, където пише Бързей е Караман дере...
Сега вижте какво става между Бързей, реката от Войводово към Малево и реката след Малево - почти венерин хълм...
Ако имате релефна карта, вижте хълмовете, двата , посока Криво поле - Момино.
"Момини гърди" ги наричат.
Имали са акъл дедите ни...
На километър от мястото на сливане на реките беше воденицата на дядо ми.
Селото и досега така я знае : "Дякоуом уденьцата"...
Там за първи път я чух тая:
- - -
Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше защо - овцете му все близняха, че някои и с по три! Богато беше селото - богат беше и агата!
И той не им придиряше - на Делията ятаган със златен обков дар даде, на селото църква направи... Думаха людете, че яничарин бил. Хортуваха, че кръвнина го били взели, ама никой не знаеше...
И ходжа в селото нямаше.
Той беше и кадия, и ходжа, и сайбия.
Два доста имаше - единия поп Трендафил, другият Делията.
А пък Делията му туриха прякоря да утрепа бика на агата - отървали го бяха аргатите, хем със синджире го водиха и той подгони людете.
Хванал го Делията за рогите, повил му врата и го строшил - и оттогава така...
Очакваше да е наказан - един фес пендари му даде агата...
И той дигна къща голяма - голяма, хем писана! От гръчко едно зографче дойде та я изписа... Агата и на него жълтици даде, та и църквицата да изрисува...
Голяма къща стори Делията - голяма, ама празна! Стопанка си нямаше!
И да речеш грозен да беше - йок ба!
Левент си беше, ама беше хвърлил 25 лета, пък на тия години ти викат "бай"...
За моми късен беше - момите туряха плитките на 12-13...
Вдовици в селото нямаше...
Пък невеста да закачиш - ханджар в ребрата!
Диви времена бяха - диви бяха и людете.
Дочул беше Делията и за Динево.
Имало там една вдовица. Млада била. Стопанинът ù бил Дечу пехливан. Утрепал един турчин на борбите на Узунджовския панаир, а вечерта като се връщал, аверите на утрепания го причакали под моста и го бастисали...
Ходеше Магда вдовица...
На турчин се не вдаде да повтори, а българите не смееха да я закачат.
Знахарка беше - знаеше и куршум да вади, знаеше и зъб да лекува.
Вземаше една губерка, дето на гергефя везеше, нагряваше я до червено, пъхаше я в дупката да прегори. Даваше на страдалеца едни бузи люта ракия, и затуляше дупката с коренче от божур и пчелен восък...
В горната, турската махала, разправяха, че и на яловици помагала... Ходели на самодивското кладенче по роса... По ризи хоро играели... Огън прескачали...
Хубавица беше Магда - през пет села все черни - тя руса! Ама русо - та Слънце!
И едни сини очи имаше - кат ги впре - режат!
Тежки бяха и плитките и - ръкойки същи - аха, аха под кръста падаха... Не кандиса да ги отреже и млада невеста като стана, ако да беше силен Дечу пехливан...
И едни седенки правеше - три села сбираше!
Учеше момите, че и невестите как кросно да стъкмят, как ръкав на риза да сторят - че халища, че губери, че китеници - чет нямаха!
И как се видяха - знаеш ли?!
Люта се зима извила. Сняг - един аршин! Пратили на Делията хабер побратимите му - Магда седянка ще гласи! Чувал бил само за нея. И за хубостта ù бил чувал...
Стоката си нагласил, ама като искал позволение от агата, оня смръщил вежди:
- Къде, къде? В Динево, при Шейтаница ли?!
За първи път чувал това име...
Знаел, че е знахарка, че на самодивите посестрима била...
Гледай ти как я кръстили - Шейтаница! Дяволица!
Щото от Господа ù било дадено, ама дяволски работи сторяла...
Взел Делията силяха с камата, ханджара и ятагана. Пушка не давал агата!
И по реката, по леда - та за там...
Вой се чул... Глутница...
По двата се бряга спуснали и го нападнали!
Вкопал се той в леда. Скочил първият, плъзнал се по леда - съсякъл го с ятагана на две! Той сам - те седем! Сякал и викал, викал и сякал - натръшкал ги!
И къде ходейки, къде пълзейки, тръгнал обратно. Ама и те го били лошо нахапали и по двете ръце и по двата крака...
Паднал пред портите на агата.
Там го видели по трети петли.
Две ярета заклали, измили го с вино и тетра и го турили в кожите - несвестен бил.
Проводил агата за поп Трендафиля светена вода да го ръси, за здраве да му чете - не помогнало!
Запрегнали с Метя шейната, от касабата ходжа докарали Коран да чете - пак тая!
Огненица го налегнала, топял се пред очите им. И в бълнуването си саде две думи рекъл: Карамандере... Вълците...
Отишли. Докарали ги на мегданя и тогава агата се просълзил и рекъл:
- Ей-й-й! Чок кескинь миш, ва чоджум! (Много силен, лют си бил, бе дете!)
И от тогава Делията станал Кескиня...
Пък Атидже, Сулюйман аговата невеста, като видяла, че няма давръндисване, му рекла:
- Ще прощаваш, ага, ама проводи Метя за Магда - да я доведе!
- Коя Магда, Шейтаница ли?!
- Същата!
Смилил се агата - довели я...
И тя подхванала, както си знае. Сварила в джезве пет листа дафина, турила им малка кардамон (канела) за миризма, дала му. Огненицата утихнала, ама здрав още не бил. Мазала го с благ мехлем и с губерка раните му зашила - все несвестен бил. Чорба от бял петел му дала - пак не!
И тогава запяла: - Как е майка рожба гледала, едно ми дете, ма мъжко...
Пеела и нареждала и нейната си мъка изливала...
Една ръка легнала връз нейната и я стиснала...
На сутринта я нямало...
Дигнал се Кескиня, оздравял - пък то жътвено време!
През деня жънели, носели снопите на харманя и там с диканята, та до първи петли!
Овцете пасяли нощем, по хладното, по стърнищата, да стане гъсто млякото им. Варяли от него куртмач и го пълнели в стомни и гърнета да има за зимата. Деряли подстригани шилета, обръщали кожата с козината навътре и ги пълнели със сирене - сирене във тулум!
Свършила жътвата.
На тоя ден туряли един голям сноп на харманя - дар за Бога било!
И подхващали хорото...
Дошъл и Кескиня.
Играл с побратимите си - земята играела под нозете му!
Раназнесъл се шепот:
- Магда е дошла! Шейтаница е тука!
Пуснал Кескиня хорото - очите му все в нея!
И не се стърпял:
- Ръченица!
Имало една такава ситна, не нашенска, по Беломорието я свирели - тя му била любимата!
Искри хвърчали от очите му!
Заиграл пред Магда...
- Кескиня Магда задява! Кескиня иска Шейтаница - се разнесло...
Заиграли двамата.
Магда лети - не стъпва!
Кескиня кат диша - прах вдига!
Надиграла го...
Бръкнал той в пояса - златен наниз изкарал!
Нанизът не бил пендарен, ами с алтъни отрупан!
На две се свил в ръцете му - тежък бил!
Взела Магда наниза и хвърлила го до снопа...
Кескиня отишъл до силяха, измъкнал ятагана и тръгнал към нея!
- Обида туй е голяма! Ще я съсече!
Пък той забил ятагана до снопа, паднал на колене и всички млъкнали:
- Ще се врича!
Скъсал ризата си отпреде, турил ръка на сърцето си и попитал:
- Ще ми пристанеш ли Магдо?
И тогава го видяла - малък бил, дървен, там до сърцето, под раздраната риза висял кръст!
Хвърлила се на врата му, а той я вдигнал на ръце!
Една звезда се сурнала отгоре - да им свети!
А от църквата, с поп Трендафилювия глас се разнесло:
- Да светится имя твайо!
Изнасяли иконата...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пак препрочетох този красив разказ, Зем! Майстор си!
-
Ама приказка си разказал,Ефенди!!!Забравих се в нея!
-
Толкова хубаво пишеш, че ми се искаше разказа ти да не свършва! Благодаря ти за удоволствието!
-
Ех, ти, омайно пишеш,Зем!!!
-
Ккрасиво. Благодаря вълшебнико!
-
Приятно ми беше да го прочета отново, Зем. Дори и да остане единствен твой разказ, в него си излял толкова много от душата си, че е достатъчен. Поздравявам те!
-
Зем благодаря ти ,че ми разказа съкровенни неща от рода ти !Поклон пред теб и тях!
-
Най- интересното беше, че не на него, а та неговия аратлик /побратим/ Бай Емин, викаха Дерменджията... Прякора на дядовия род беше "Кечите", т. е "козите" или козарите... Защо така и не научих. Тая тайна той я отнесе в гроба. Знам само, че много е обичал баба ми, тя се споминала на двайсет и девет години... Той не повтори с друга и винаги като ми разказваше тая история плачеше... Виждалили сте два метра мъж да плаче?! Кавалерист, служил при Владимир Стойчев, кандидат подофицер, а плачеше...Какво е вплитал, къде е било истина, къде легенда - не знам. Знам, че никога няма да забравя очите му.
Като поотраснах, разбрах че и от обич се плачело...
Сърце не ми даде да напиша друг разказ, не ми дава и сега - това така трябва да остане - уникат! Човек има ли два гроба?!
Редактирах го с увода, за да се помни отде сме тръгнали. Може пък "Кечите" да са носили козия рог... Кой знае... -
Поразена от съвършенството с което разказваш ,автентично и езика е автентичен !Напомни ми за разказите на Хайтов !Четох го няколко пъти !
Моя дядо също ми разказваше за такива силни хора и любови !Развълнувах се силно!Моя корен е от Родопа планина .Този разказ много ми напомни за хората от тази планина!Поклон пред перото ти! -
Малко е да кажа браво! И ще те поздравя!
-
Майсторски си разказал, Зем!
Нима може такъв един разказ, да не се хареса някому, да не му потупне отляво, и да не каже: Аферим!
Благодаря за удоволствието и аз, че прочетох! -
Ашкоусун, Красимир Ефенди...
Шейтаница ли е - удря в пояса...
И каръгалари да минат, в смеха и ще се споминат...
Поздравления ! -
Умееш го писането, Земеделец - проза, изпълнена с красота, с поезия... Браво!
-
!!! Пленително красив разказ!
-
Браво!
-
"Див разказ"
-
Омагьоса ме! И преди, и сега след редакцията.
Благодаря!
-
И аз така
-
Прочетох го с интерес,много ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
