Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
Най-много обичам спокойното небе и слънцето след този наш атмосферен протуберанс и да те гледам изнемощяла, тиха и спяща.
А аз да люлям хамака в който спиш в задния двор на градската ни къща, далеч от всички.
© Атеист Грешников Всички права запазени