Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите ми. С лице на гърдите ти, докосвайки с едната си буза меката ти кожа, забравям, че не си мой. Чувам сърцето ти. Ритъмът му. Чувствам как кръвта ти пулсира на бавни тласъци, достигайки до всяко кътче на апетитното ти тяло. Страх ме е че ще те събудя, но нямам сили да спра ръката си, която нежно гали корема ти, прави внимателни кръгове около пъпчето ти и бавно следва малката вдлъбнатинка между гърдите ти.
Спиш спокойно. Отпуснат, доволен. Умората те е надвила, но аз не успявам. Не мога да се преборя с желанието си да те докосвам. Пръстите сами намират пътя нагоре. Следвам малките извивки на вратлето ти. Леката вдлъбнатина отпред, адамовата ти ябълка, меката кожа под брадичката ти. Докато пръстите ми достигат до брадата ти, леко целувам гърдите ти. Дали ще мога да се спра. За да те оставя да се наспиш. Надигам глава, жадна за устните ти. Лека усмивка минава през тях. Сънуваш. Не знам какво, нито коя. Не искам да знам. Търся начин да заповядам на ръцете ми да слушат. Но няма да успея да ги укротя. Бавно, с болка, изтръпнала докосвам устните ти. Усещам как потреперваш. Не искам да открадна съня ти. Стресната се дърпам. Бих могла да те гледам години как спиш. Как леко отваряш устни, после ги затваряш. Харесвам да се усмихваш в съня си. Леко да потреперват ъгълчетата на устните ти. Брадичката ти да се повдига. Навеждам се и бавно целувам малката, вирната брадичка. Косата ми палаво те гали и виждам как недоволен и стреснат сбръчкваш нос. Отдръпвам се, недишаща, немигаща. Ръката ми минава през челото ти, съвсем бавно, недоизстрадала напълно желанието си, борбата си, копнежите си. Треперя. Искам да те събудя, за да ме вземеш в обятията си. Треперя. Искам да пия от теб, бездиханна, ненаситна, покорила те. Хапя устни за да се съвзема. Болят ме, но няма да спра, докато не спра да се опитвам да те събудя.
Самонаказвам се. Защото правя това което искам, защото си позволявам да искам. Клепачите ти потреперват. Ръката ми сама се спуска и с пръсти бавно докосвам веждите ти и галя меката кожа под миглите ти. Страхувам се, че тази моя ненаситност ще те събуди. Изтръпнала се дърпам назад. Отново. И пак борбата ми е безсмислена. Очите ми те изпиват, поглъщат те.
Обичам да гледам как спиш. Защото няма нужда да съм друга. Тогава мога да те гледам с цялото си желание, без да се срамувам от него. Без да наранявам съвестта си, принципите си. Тогава мога да те докосвам, без да ме боли, дали ще го направиш и ти.
Докосвам гърдите ти. Искам да ги целувам, но борбата в мен ме изтощава. Стоя изплашена. Не смея да мръдна. Сгушена на възглавницата до теб, трепереща, очаквам да се събудиш. Надявам се да се събудиш скоро. Защото нямам сили да задържам вече устните си. Защото ми е адски трудно да накарам ръцете ми да стоят послушни до тялото ми. Искам да вкуся от теб.
Недишаща, безпаметна, загубила почва под краката си, лежа до теб, ръката ми бавно и от разстояние те гали. Очите ми следят всяко, едва забележимо движение в теб. Дъхът ми се опитва да улови твоя, през малкото разстояние, което има от устните ми до твоите.
Ще те оставя да спиш. Знам това. Ще те оставя да сънуваш. Каквото и да е то. Аз ще те оставя да поемаш бавно въздух, напоен с моя аромат. Ще те оставя щедро да разпръскваш в стаята, своя собствен аромат – от тялото ти, устните ти, съня ти.
Обичам да гледам как спиш.
© Сиси Рад Всички права запазени