Обичам те

Обичам дългите ти мигли, играещи със слънчевия лъч. Обичам косата ти, лумнала в огъня от морски залез. Обичам хладните ти мокри пръсти, когато се наплуваш в синята безбрежност. Ръцете ти в косите ми, ръцете ти в ръцете ми – това е най-прекрасното за мен. Обичам да шептим до бутилката с вино, да крадем цигари, да промивам раните ти, да те гледам как спиш. Обичам да потъвам в очите ти, да се губя в теб, да се губиш в мен. Обичам твоята усмивка и искрения топъл смях, извивката на плътните ти устни, зениците – в тях неведнъж видях и страх. И помня как в един от онези безбройни мигове аз пак разговарях с очите ти. Там плуваше образът на едва проходило момче. То се препъваше в парка. Пред очите му изникна балон. Бе странно, непознато и все пак в балона имаше толкова чар. Момчето го сграбчи. Бе толкова чудно, че стана и тъжно. То се разплака и замлъкна възхитено. На поляната изтича момиченце. Приближи се, взе балона и двамата заедно постояха така и се гледаха.
Не се страхувай, че ще бъдеш сам – балонът е за двама.  Да отлетим с него към голите скали, където цяло лято се влюбвахме, където нощите се мокреха от сълзи, но сълзите на любовта и красотата. Където струните на китарата изплитаха следобедите, където заспивах с очи, отразили танцуващите пламъци, а дъхът ти ме топлеше, където трескаво намирахме себе си.
Омръзна ми да тичам, да бързам, да наблюдавам клоуните, свалили маски, за да разкрият нови. И ако ще след нас светът да се обърне, ела със мен – да се прегърнем. Там няма хора, шум, коли, там няма всекидневни битки, нито грижи. Там духа вятърът, мъгли се стелят всяка сутрин, морето се разбива в бездните и шепне своите приказки. Там няма нужда да крещиш, за  да си чуеш гласа и никой няма да те пита колко е часът. И телефоните са изключени, и няма електричество.  Само стар дядо, който живее на скалите. Да се откъснем от света, да бъдем аз и ти, звукът на нашия балон и никой друг.
Ако умеех да говоря, бих ти казала колко много обичам да изпивам сълзите от бузите ти, да слушам акордите на наранената ти душа, да подреждам рошавата ти грива, да бъда нежна, да бъдеш нежен. Обичам те замислен, неразгадаем, дори умопомрачен, неразбиращ, питащ „Защо?”, по детски учуден, весел,гръмогласен, пиян, дори когато се заяждаш, но аз не искам да ти отвърна. Обичам те бесен, ядосан, облечен единствено в чувства, мръсен, потен, откачен, мъдър и глупав, тих и искрен. Ако умеех да говоря, бих… но не мога. Не ме карай да ти говоря. Не искай от мен думи.  Не искай обяснения в любов. Не искай мили жестове. Аз съм груба и непохватна. Аз съм заядлива и иронична. Аз съм сурова и  дива.  

Аз не мога да ти дам нищо друго освен моето чисто, искрено, голо
„Обичам те!”.