Оболи за Харон - 1 част
Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзнание. И въжето, което промуши времето по вертикала, звънна метално. Заклати се, заканително. Сви се като езиче на камбана вкопченото в него човече. Като заплашени птици, мъжете кръжаха около тялото на другаря си. Разпъваха прокъсани одеяла, разтъркваха крайниците му, но долната земя задърпа въжето. А отгоре му се посипаха кървите на червените макове...
- Аз ще сляза долу... - съобщи един от младежите и избърса с ръкав зачервените си очи - Приятел ми беше...
- Луд си, бре момче! - извика един от по-старите – И теб ли връщаме на земята? Смърт е това...
- А написаното, забрави ли? За монетите... Хароновите оболи... - каза младежът и се завъртя така, че въжето опаса кръста му.
- От мъртвите вземеш ли, жив не си, Зефире... - каза старият иманяр и се отдалечи.
Окото на фенерчето заигра по дълбините на галерията. В тъмнината очертанията на некропола приличаха на корито, над които се поклащаше масивното туловище на каменния блок. Въздухът тежеше под него, с лепкавост, която на кълба се промушваше в дробовете. Зефир усети прималяване. Залитна като отровен и за да не падне, се опря в стените на коритото. Спъна се в полувкопан предмет, който съвсем разрови почвата под краката му. С първичността на откривател, младият мъж заплете ръце в пръста. Вкопчи се във времето, то тресеше, но не поддаваше на човешки сътресения. Скоро от пръстта се оплезиха очертанията на глинена съдина, голяма колкото детска ръка. Предметът наподобяваше сфера, по нея се кръстосваха линии, сякаш по длан. Зефир предвкусваше тежината на монетите... А да търгуваш на дребно с времето си е чист риск... За незавръщане. А смъртта пееше с женски глас, който кънтеше по стените на коритото. Гробната камера се затресе. Плочата зарони пръст, сякаш пред срутване. Буца страх заседна в гърлото на Зефир. Сети се за мъртвия иманяр и му се прииска да живее. Скъта предмета в пазвата си и задърпа въжето към горната земя... И монети да стискаш в шепа, да дишаш струва повече...
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не гледам сериали отдавна, пиша за това, което ме трогне...
-
Така като чета, се сещам за един от сериалите на БТВ. Забогатяване за сметка на предците и особено за сметка на живота е проклятие. Поздрав, Петя!
-
Благодаря, Маги !
-
радвам се, че имам време да прочета
и да дочета...Петя, невероятна си, прикова ме..
най-сърдечно те, поздравявам.. -
Благодаря!
-
Дано намериш нещо за себе си...
-
ОО, невероятна си! Много харесвам твоя стил на писане, който е класически и някак възрожденски.А в този разказ ти го съчетаваш с ужаса и мистерията, което прави това произведение наистина уникално. Поздравяам те най-искрено и ... почвам и другите части!
-
Да, Севделин, известно ми е...Благодаря за прочита!
-
Добре си ми дошъл!
Лека вечер на всички! -
Увлекателно и интригуващо, както винаги!
-
Благодаря!
През 1941г. в могила в местността Джан дере археолози откриват урна със свастика по нея. Това ме вдъхнови за разказа. Ще направя моя предистория на тази случка... -
Хубави описания, завладяващо четиво! С поздравления, Петя!
-
Шушке, може би сбърках, че го пуснах на части...А и понякога самата аз отчитам, че не е достатъчно силно написаното...
Радвам се, че имам вас -
Да дишаш наистина струва много повече! А всичко останало идва и си отива...
Поздрави! -
Не виждам да има читателски интерес към написаното...
Благодаря, че отделихте време за мен! -
Момичета, благодаря, че отново дойдохте при моите герои!
Всички народи,дори имащи различия в погребалните обичаи, искат да омилостивят смъртта, да преминат, подкупвайки я на другия бряг, граничещ с линията на живота... -
настръхнах, Поздравления!!!
-
.......чакам....
-
Поздрав, Петя! Чакам продължението!
-
Обещаващо начало!
Поздрав,Петя! -
Нахълтването в скритото от Времето, носи смърт, а отмъкнатото, проклятие...
Поздрав, Петя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
