Обрат
Стоян отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се на облегалката и затвори очи. Вдъхна аромата ѝ. Все още се носеше онзи неповторим мирис на ново. Не знаеше дали наистина мирише така, или си въобразяваше. Но това го изпълваше с неописуемо задоволство.
Беше я купил преди по-малко от седмица и още не можеше да ѝ се нарадва. Говореше ѝ като на живо същество, нищо че жена му твърдеше, че се е побъркал. Какво ѝ разбираше женската глава? Тя не можеше дори да се досети колко важна е тази кола за него. Колко много я беше искал и колко щастлив се беше почувствал, когато за пръв път взе ключовете и се качи в нея...
Отвори очи и се загледа през предното стъкло. Завъртя ключа на таблото и се обади:
- Хайде, моето момиче, закарай ме на работа!
След това потегли. Движеше се по прашните утринни улици. Разминаваше се с други коли. Скоростта му беше малко по-висока от допустимото, а се случваше и да наруши някое правило. Но какво от това? С тази кола можеше да си го позволи. А и той беше добър шофьор. Шофираше от години. Правилата бяха за аматьорите. Тези, които са несигурни в себе си и не смеят да натиснат газта. Или нямат два лева в джоба, за да си платят глобата, ако им се наложи...
Такива мисли се въртяха в главата му, докато се взираше със самодоволна усмивка в пътя. В паметта му отново изплува жена му и нейното постоянно мрънкане, че не кара разумно и не спира на пешеходните пътеки. Затова мразеше да я вози. Тази жена не млъкваше през целия път, направо се чудеше как не я заболява устата. Надуваше му главата и го изнервяше до краен предел.
... Нечий писък, долетял през отворения прозорец, го стресна и го откъсна от мислите му. Пешеходна пътека и... пресичащо момче... Видя го в последния момент и с всички сили натисна спирачката. Но беше късно. Ударът и звукът от счупеното предно стъкло бяха по-ужасяващи и от най-страшния му кошмар. Не помнеше как беше слязъл от колата и се бе доближил до тялото, което приличаше на кървава купчина. Мислите му долетяха сякаш отнякъде далеч извън него:
„ Дали е жив?! Господи, какво направих!”
Около него всичко като че ли минаваше на бавен кадър, като през мъгла. Струпваха се хора. Чуваше гласовете им приглушено и неестествено – някои се вайкаха, други ругаеха. Долетя вой на сирени – линейка, а после и полиция. Вгледа се в лекаря, който се засуети около пострадалото момче. Не чуваше добре думите му, но разбираше, че положението е много зле.
Полицаите се приближиха към него. Говореха му, питаха го нещо, но той не чуваше, не разбираше. Гледаше ги с празен поглед и му се искаше това да е сън. Да се събуди и всичко да изчезне.
Телефонът на единия от полицаите зазвъня и звукът сякаш се заби като нож в мозъка му. Но униформеният не обърна внимание. Продължаваше да му вика и да пита нещо. А телефонът звънеше, звънеше... Стоян вдигна ръце, впи пръсти в косата си и стисна очи...
Стресна се и отвори очи. Лежеше в леглото си, облян в пот. Трябваше да минат няколко минути, за да осъзнае, че е сънувал.
- Било е сън – прошепна сам на себе си. – Господи, благодаря ти! Било е кошмар и... свърши.
След миг осъзна, че звукът, който чуваше в съня си, всъщност е от неговия телефон, който не спираше да звъни. Пресегна се, взе го от нощното шкафче и се взря в дисплея. Номерът беше непознат. Допря го до ухото си и промълви:
- Моля?
Отсреща чу мъжки глас:
- Добро утро. Обажда се лейтенант Светлин Иванов. Става въпрос за Габриела Стоянова. Вие баща ѝ ли сте?
- Да – отвърна Стоян като бързо скочи от леглото. – Какво се е случило?
Човекът замълча за няколко мига и отново заговори:
- Дъщеря Ви е претърпяла инцидент на път за училище. Била е блъсната от автомобил, докато е пресичала на пешеходна пътека. Преди малко я откараха с линейка и...
Бащата не чу нищо повече. Грабна панталоните и блузата си, които бяха метнати на стола. Нахлузи ги и изхвърча навън. Не можеше да чака асансьора и побягна по стълбите. В главата му хаотично се блъскаха мисли и въпроси:
„ Детето ми... Малкото ми момиче... Как ли е?”
Излезе пред входа и погледът му се спря на новата му кола, която беше купил преди по-малко от седмица. Поспря за секунда, загледан в нея. След това побягна към стоянката на такситата.
Елена Дамянова
© Елена Дамянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво, Елена! Гласувам с чиста съвест.
-
Прекрасен разказ! Браво! Желая ти успех!
-
Браво!
-
Отлично написан разказ. Хареса ми. Поздравления!
-
Благодаря на всички за отделеното време!
-
Успех,Елена!
-
ок
-
Е, кой брояч ще гледаме тогава?
-
Ди, този, който ти цитираш, е на принципа брой редове по среден брой думи
стоян отиде
до
масата
Брояч на думи е безплатен SEO
инструмент,
с помощта на който може да преброите, колко думи се съдържат в даден текст
или цяла страница.
В преброяването на думите не участват препинателни
така постнат този текст в него дава 67 бр думи, а преди да ги разделя и разхвърлям в повече редове даваше 34!
Пробвай, и сама ще се увериш, че не брои действителния брой думи!
прав е БИТИО! -
Word Count Tooll е безплатен онлайн инструмент за броене на думи .Интервалите между думите няма да бъдат отчетени . 855 думи !
-
Моят, той брои само думите, без интервалите,
изискването е за брой думи, а не символи!
Правете разлика! -
Е, кой брояч ще гледаме тогава?
-
https://www.publicity.bg/internet-marketing-tools-word-counter
744
без заглавието
-
Препоръчвам ви да проверите и в някой друг сайт, защото този явно не е верен. Аз лично предпочитам този, когато става въпрос за броене на думи:
www.countofwords.com -
SavovDesign.com- брояч на думи- сайт- 855 бр
-
Много хубав разказ! Глас от мен.
Таня виждам, че не само тук проверяваш дали разказите влизат в границата. Но преди да пишеш се увери, че си права защото и двата разказа са под 777 думи. -
Брой думи: 855
-
Разказът е хубав. Драматизмът е дозиран, почти на ръба е, но не е мелодрама. Според мен би могло фразата да се подобри. Лично мнение, което не обвързва. Успех!
-
Много добре замислена и отлично написана история !
-
Разказът си заслужава гласуването!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
