С.Л.
Из „Обречен ум”
‘’ Районът около голямата катедрала Санта Лучия бе отцепен. Огромните врати на свещената обител бяха охранявани, журналисти опитваха да пробият пътя си, присветкащи с апарати и прехвърлящи горещи думи. Хаосът настъпил навън даже не подозираше какво ли се е оформило вътре, зад стените на храма.
В черния храм само една статуята на разпънатият Христос бе достатъчно осветена за да се види, както и олтара който се намираше под огромната фигура.Светлината от свещите се отразяваше в синкаво зеленото стъкло, разположено централно в сърцето на храма. Синкаво-зелен, ръчно изработен стъклен саркофаг, положен вертикално с безжизненото тялото на отец Алберт. В тази напиращо, налудничава обстановка, няколко гнусно зелени, мазни и люспести тънки кожи се движеха бавно и овиваха около тялото, подигравателно все още хапеха леденият труп и нанасяха рани, извиваха глава и злобно изсъскваха. Змиите обикаляха около него и се надсмиваха над бедните монахини, те потънали в луд и истеричен ...