Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като листа, покосени от есенен вятър. Врагът беше пуснал диваци на първа линия да се катерят по стените и да пробият защитата. Диваците бяха необходима жертва. На никого нямаше да му липсват. Днес поне нямаше сняг. За сметка на това валяха стрели и зле наточени брадви. Диваците не умееха да се бият и редиците им бързо изтъняваха. Но броят на мъжете по стените също бе намалял.
Иса гледаше как разнасят ранените на носилки, а мъртвите струпваха на купчина на централния площад. Единствената жена, останала в града. Беше останала заради баща си и брат си, въпреки тяхното настояване да се спаси с останалите. Брат й беше загинал пръв. Не намериха тялото му, но някакъв войник беше казал на баща й, че го ...