28.08.2009 г., 0:44 ч.

Обсебване - Приятелче 

  Проза » Повести и романи
1282 0 12

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

8 мин за четене

Виктор за пореден път пребледня. Защо реагираше така, когато тя говореше за други мъже. Без значение за какво ставаше въпрос, той изпадаше във вътрешна ярост, но единственото външно проявление беше смяна на цвета на лицето, което тя не забелязваше. Той дори не си задаваше въпроса: защо! Може би ако поне веднъж се беше сетил за това, щеше да разбере, че на нея не ù пука за него. Но вероятно на него не му пукаше това. Важното е, че той я обожаваше и ревността му вземаше застрашителни размери. Не можеше да си представи някой друг да я докосва и целува, да я нарича „любима”. Макар че, когато веднъж я нарече така, тя го отряза: „Ние нямаме връзка и не желая да ме наричаш с нежни и пухкави имена. Идва ми лигаво.”  Нямаха връзка! „Но какво беше това, по дяволите... Просто секс?!” Понякога си мислеше, че сънува. Че тя е кошмар, който го е обсебил, но от който не искаше да се спаси, а да затъне колкото се може по-дълбоко.

-                            Какво смяташ да правиш? Ще приемеш ли предложението?

-                            Не зная. Нека не говорим за това. Не те засяга...

-                            Напротив – с леко раздразнение в гласа я прекъсна той – всичко свързано с теб ме засяга. А това не ми харесва – дори той се учуди на думите си.

-                            Не ти харесва – засмя се тя – това е моят живот. И ще правя с него каквото си искам. Ако не ти отърва – сбогом! – и тя вдигна ръка и посочи към вратата.

Той мълчеше. Остана на мястото си. Явно му отърваше. Но видимо се притесни, че всеки момент тя може да реши, че вече не ù е нужен. Катя усети какво го безпокоеше:

-                            Искаш ли да правим секс? – тя зададе въпроса си толкова спокойно, че все едно го питаше дали иска кафе. Той я погледна още по-учудено,  когато му заяви: - Сега!

-                            Аз... да , разбира се...

-                            Но има една подробност – и тя замълча за секунда-две и продължи – да направим един вид... тройка!

-                            Какво? – почти изкрещя той – Има ли още някой тук? Друг ли има?

-                            Успокой се – хвана го за ръцете и приближи лицето си до неговото – няма друг. Ще използваме... вибратор.

-                            Шегуваш се, нали? Защо ти е вибратор? Не съм ли ти достатъчен?

-                            Просто за разнообразие...

-                            Но защо имаш такова нещо? Знаеш, че съм доста свободомислещ, но това май ми идва в повече. Предпочитам без машинки... Но може да опитаме...

Тя отвори една кутия и Виктор зяпна от изненада, когато видя такова разнообразие от „приятелчета”, че можеше да отвори и sex shop - малки, големи, яйцевидни; анални, за G-точката; прави, криви; набраздени...; различни цветове, пеещи... Наистина искаше да ù угоди по всякакъв начин. Но не можеше да я дели дори с тези играчки. Опитаха да направят нещо, но той не можа да се отпусне... А тя беше прекалено възбудена.

-                            Аз само ще гледам.

-                            Не, няма да гледаш. Затвори вратата отвън. Върви си – тонът ù не търпеше възражение. И той послушно се отправи навън.  

„Ето  за това – мислеше си тя – предпочитам вибратор! Хем са по-разнообразни, хем са по-задоволяващи. Просто изчезват проблемите – „има мъж – има проблем; няма мъж – няма проблем.” Освен това винаги ми е под ръка; няма  проблеми с вдигането и оправдания - бил изморен или, както сега – идвало му в повече... Когато не искам – просто не  го... вадя от кутията. А с мъж, какво – повечето жени като не искат, трябва да си измислят главоболие, за да не го засегнат или болки в кръста, или често да са в цикъл... Ами  вероятността за „несъответствие” – продължи да умува тя – няма такава, защото си избирам точния размер; винаги ми улучва G-точката...  Е, понякога е малко скучно – няма флирт, няма секси дрешки, свалки...   Няма я и  тръпката да възбудя „мъжкото достойнство”; да заложа на женствеността си? Не, че не искам мъж – Катя продължи мислите си  – Но понякога си е направо наложително. Какво толкова стряскащо има в това. Хм... Мъже!” – Тя вече беше на леглото, заровена в сатенените си чаршафи и мъркаше от удоволствие. Беше извадила този за  G-точката... Малко по-късно лежеше задоволена и омаломощена от това чудо на техниката. Усмихваше се блажено и си мислеше дали да не извади от кутията друг и да повтори преживяването. Погледна и започна да ги отделя – този не, този не... Накрая се отказа. Засега ù беше достатъчно.

Точно излезе от банята и телефонът ù звънна. Беше Борис Йорданов.

-                            Катя, здравейте! – с доста мазен глас започна той.

-                            Здравейте, г-н  Йорданов! – тя беше доволна, че не се наложи да звъни и че той не дочака уговорения ден. Нетърпеливостта му провокираше за някои изказвания:

-                            Искате да ме изненадате ли? Звъните неочаквано и аз се притеснявам, така ли?

-                            Не, разбира се, че не. Вие можете ли да се притеснявате изобщо?

-                            Започвате да ме опознавате – усмихна се момичето – Тогава защо е това бързане?

-                            Не зная. Май съм объркал дните – опита  да се измъкне политикът. – Но така и така се чухме, да се разберем за среща. Все още искам да говорим...

-                            Не се отказвате, а? Намирате ме в добро разположение – току-що правих секс с вибратор и съм щастлива – на Катя ù беше интересно каква ще е реакцията му. Но той мълчеше. Вероятно бършеше челото си и си представя как тя се извива с машинката в ръка. – Г-н Йорданов, там ли сте? – почти лукаво попита тя.

-                            Да, да – с доста променен глас отговори той – Наистина трябва да се видим! Утре удобно ли Ви е?

-                            Може би – продължи да флиртува тя. Дори не знаеше защо го прави – не го харесваше. Но флиртът бе основното ù общуване; флиртуваше с всеки – понякога дори с жени. Общуването ù беше флирт. – Ще ви се обадя утре, за да се разберем. Или направо ще дойда – тя знаеше, че трябва да се уговори предварително.

-                            Добре, елате по всяко време. Адресът е ул. Мистика 7. Къща е...

-                            Нали не е Вашата къща?  – прекъсна го тя.

-                            Не, служебна е. Ще Ви чакам! – в гласа му Катя долови молба и подчинение. Това, което искаше и харесваше в мъжете, но въпреки всичко я дразнеше. Така губеха войната, преди да са започнали битката! Освен това ù беше леко скучно, нямаше тръпка. А това я дразнеше още повече.

-                            До утре, г-н Йорданов

-                            До утре...

На следващия ден, облечена с костюм, Катя се отправи към къщата. Но ако Йорданов очаква да я види с някой скучен сив или черен костюм, щеше да се изненада. Свеж, цветен, с преобладаващо оранжево, не строга кройка, а раздвижен силует – това беше нейният „делови” тоалет. Не че не познаваше етикета, но тогава нямаше да е тя. В 16.30 – в края на работното време, което беше до 17.00 ч, тя натисна бутона на звънеца. Не се изненада, когато ù отвори лично политикът.

-                            Добре дошла – без раздразнение започна той. И тя се сети за първия им разговор, когато той беше образувал доста нерви. „Има напредък” – помисли си Катя и се усмихна на себе си. – Заповядайте! – и влязоха в кабинета му. – Кафе, чай... алкохол?

-                            Не, благодаря. Да говорим по същество – не че нямаше време, но трябваше да има напрежение за хора като него.

-                            Предлагам ви – започна той  - да започнете като моя асистентка и след време ще измислим нещо и ще сменим статута ви. Ще Ви вкарам в голямата игра. Заплатата не е много голяма, но има начини за допълнителен доход. Важното е, че ще се занимавате с това, което Ви се удава.

Катя го изслуша внимателно. Без изненада, с лека насмешка, много бавно и ясно, тя отговори на предложението му:

-                            Асистентка?! Т.е. секретарка. Не ме прекъсвайте – тя вдигна леко дясната си ръка, тъй като той понечи да каже нещо – аз Ви изслушах, бих желала същото и от Вас. – И продължи – Ето как аз разбирам предложението Ви – ще стана Ваша секретарка, ще ме направите Ваша любовница, ще ме отрупате с разни дрънкулки, които трябва да ме накарат да забравя първоначалната идея: да се занимавам с политика... – Катя замълча за момент, но и политикът не каза нищо. След малко продължи – г-н Йорданов, благодаря за предложението, но доходи си имам доста добри,  любовник също си имам и засега съм доволна от него; когато ми омръзне, ще го сменя. Но на този етап не търся...

-                            Да разчитам ли, че ако търсите, ще ми се обадите?

Катя не вярваше на ушите си. Рядко нещо можеше да я изненада, но този успя: наистина ли е толкаво тъп или се прави... и ако мине...

-                            Не, не разчитайте! – заяви твърдо тя. – Всичко хубаво, г-н Йорданов!

-                            Ще Ви се обадя... – извика той след нея, без да е сигурен, че тя го чу. „Ей, че остър език има! Хапе, хапе! Но пък вярно си ги каза нещата... – мислеше си мъжът след нея. Беше вече до вратата, готов да си тръгне, когато някой отвори с гръм и трясък и той падна в несвяст.

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тихомир, Нели,
    Янко, героинята ми е плод на фантазия или поне така си мисля Благодаря, че прочете! Поздрави!
  • Героинята ти е адски разкрепостена,хареса ми!За съжаление в живота все
    по-рядко се срещат такива!Поздрави!
  • Ами, сядай и чети преди да говориш. В крайна сметка всеки си има мнение. Тук думите имат значение. Човек преди да говори, трябва да помисли.
    Така че ти пожелавам приятно четене на романа Обсебване, който започва от първа глава: Коктейлът.. Романите винаги се четат от началото...О! Четивото има червена точка. Не е препоръчително за деца под 18.Нарушил си правилата! Жалко! .. По- добре не чети!
    с най- добри чувства
  • Тихомир, благодаря, че прочете и сподели! Това е част от поредица, която започва с "Коктейлът". Наистина ли си на 16? Поздрави!
  • Мариана, винаги, когато поднеса изненада с написаното, много се радвам. Такава е тя - Катя - все различна, като вятъра... Поздрави и благодаря, че отново си тук!
    Яна, и аз искам... Обичам да изненадвам. Поздрави и благодаря, че прочете и сподели!
  • Когато чета за силни жени... направо ми се приисква и аз да съм такава. Този път се изненадах от развитието... Хареса ми!
  • Този път ме изненада Катето !Провокативна ,разкрепостена, непредсказуема....какво ли ни очаква в следващия епизод!Май ще има пострадали! Очаквам с нетърпение!
  • Нели, дано и животът да й доставя същото удоволствие... Поздрави!
    Веси, случват й се разни неща- приятни и ли не... ще се разбере. Поздрави!
    Марко, уж физиология, но май си е чиста икономика това... удоволствие Поздрави!
    Веси, много мили думи за моите умения А за тези на героинята, дано има достатъчно и малко късмет. Поздрави!
    Миа, образът на Катя наистина е сложен /дано се справям добре с изграждането му/, променящ се, неочаквани ситуации и реакции... Поздрави!
    Роси, все се чудят и пак лесното - на края на думата Поздрави!
    Деси, да видим. Да, хубаво е да се знае - всичко има две страни! Поздрави!
    Благодаря, че отново сте при мен, приятели!
  • Ей, че смела и освободена жена,
    да видим само докъде ще стигне...
    Поздравления Мария!
    Харесах -"Така губеха войната, преди да са започнали битката! Освен това ù беше леко скучно, нямаше тръпка."- Това е важно да се знае.
  • Твоята героиня все повече се доближава до списъка ми с фаворити. Умението да се играе "на ръба" е цяло изкуство, а това да бъде описано изисква както познания по психология, така и владеене на литературните похвати, което при теб е факт. Поздрави за добрия разказ, Мария!
  • Според мойте скромни познания, G-точката на жената се намира в последната буква на думата shoppinG. Мисля, че тази точка се масажира само с money .
  • Прекалента самоувереност е може би в крайна сметка пречка..но пък какво от това? тя държи живота в ръцете си, толкова добре колкото здраво стиска и своя вибратор...
Предложения
: ??:??