8 мин reading
Виктор за пореден път пребледня. Защо реагираше така, когато тя говореше за други мъже. Без значение за какво ставаше въпрос, той изпадаше във вътрешна ярост, но единственото външно проявление беше смяна на цвета на лицето, което тя не забелязваше. Той дори не си задаваше въпроса: защо! Може би ако поне веднъж се беше сетил за това, щеше да разбере, че на нея не ù пука за него. Но вероятно на него не му пукаше това. Важното е, че той я обожаваше и ревността му вземаше застрашителни размери. Не можеше да си представи някой друг да я докосва и целува, да я нарича „любима”. Макар че, когато веднъж я нарече така, тя го отряза: „Ние нямаме връзка и не желая да ме наричаш с нежни и пухкави имена. Идва ми лигаво.” Нямаха връзка! „Но какво беше това, по дяволите... Просто секс?!” Понякога си мислеше, че сънува. Че тя е кошмар, който го е обсебил, но от който не искаше да се спаси, а да затъне колкото се може по-дълбоко.
- Какво смяташ да правиш? Ще приемеш ли предложението?
- Не зная. Нека не ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up