Общ разказ - част 1
Къщата, към която вървеше, изглеждаше необичайно. Изправена под сянката на малката горичка, тя сякаш бе съставена от две напълно еднакви части, изправени една срещу друга и свързани от нещо подобно на разрушен коридор.
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, нежно галейки цветовете на близкият розов храст. Изведнъж се сепна, усещайки чуждото присъствие.
- Интересна къща. - прошепна той на себе си.
Жената го погледна и без да дава вид, че го вижда, заговори така, сякаш отдавна двамата водеха разговор.
- Живеех в другата къща, заедно с други двама, но беше твърде пренаселено за такъв малък дом. И... когато ме покани да се преселя тук, с радост приех. Той почти не говори, а откакто се преместих, моите бивши съжители са като обидени и се държат така, сякаш изобщо не ме познават.
Жената влезе в къщата и пътника я последва. Къщата беше правоъгълна, с една стая от двете страни и коридор в средата, който продължаваше към другата страна чрез старовремско остъкление. През прозорците на остъклението се виждаше "другата къща", чийто коридор също завършваше със съвсем същото остъкление. И от двете страни, то сякаш бе пригодено за нещо като малка кухня. Видно бе, че някога двете части на коридора са били слети, но средната част отдавна беше разрушена, оставяйки празнина помежду им.
От другата страна, двама мъже се суетяха, вероятно в приготвянето на храната за наближаващата вечеря.
Мъжът се събуди. Слънцето беше слязло далеч на запад, в пътя си към залез. Колко ли време бе проспал? Стана и се отърси. По време на съня, кракът му явно бе попаднал в мравуняка на крачка от него, ако съдеше по изтръпванията и сърбежите, които усещаше по голяма част от себе си.
Огледа се. Диплите на близките склонове бяха обагрени в цветовете на залеза – сенчести откъм изток и златисти откъм запад, където все-още блестяха слънчеви лъчи. Въздухът беше някак блестящо бял, изпълнен с дневните изпарения на късният летен ден, които в предвечерното сияние изглеждаха сякаш лъчи си проправят път през повърхността на езеро.
Дори мушиците, които цял ден жужаха наоколо и пълнеха врат и лице, сега изглеждаха като достолепни, златисти птици и сякаш дори те успяваха да хвърлят сянка, минавайки пред погледа. В далечината, над един по-висок връх, облак изливаше своите подобни на конци от раздърпана дреха струи, над нагорещените скали и дъбрави.
В клоните на близко, самотно дърво пееше славей. Няколко звука, тишина, след малко още няколко... И отново замлъкване. Мъжът се заслуша. Приличаше на простички думи, изречени на незнаен, но много красив език.
„Благословен трябва да е човек, който би могъл да напише думите на подобна песен и след това да я изпее. Но вероятно първо трябва да измисли съвършено нова писменост...“ помисли мъжът и тръгна нанякъде, нехаейки за посоката.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
А понякога сънищата са пророчески? Марианче, смело, вярвам във въображението ти!
-
Много фентъзи
-
Мисля, че трябва да разясня малко, макар и да не съм сигурен, дали не трябва да има обособена тема във форума за това. В първоначалната версия, пътник изкачваше връх посред горещ ден, по път с много завои. Намираше горичка, в която спира за почивка, има някои размисли, които са свързани с мравките, които не могат да катерят склонове и след това се събужда, като вече обръща внимание на описаната гледка. Това ми се видя твърде недостатъчно и реших че е добре да добавя сън, по време на тази почивка. Само че, тъй като времето за написване приключваше и вместо да редактирам подробно, премахнах началото и описах срещата с жената като сън, от който пътника току що се събужда. "Мъжът се събуди", също беше "сънят секна".
Знам, че поясненията към творба вероятно намаляват стойността й, но тъй като разказа е съавторски считам тези обяснения за нужни.
Сънят наистина е особен и измислен сравнително набързо. Освен ако наистина не съм го сънувал предварително... Не знам. -
На мен ми стана любопитен полуразрушения коридор, свързващ двете къщи-близнаци. Много рядко архитектурно решение, което би трябвало да има някаква връзка със сюжета.
-
За да натежат героите на мястото си. Сега видях, че Мариянка ще е втора. Позволих си да направя този мой си разбор открито, за да си изясня донякъде поставения старт. Дано и всеки да има достатъчно обем на текста, все пак да се изведе повестта до добър краен вид. Стискам ти палци, Марианче! Можеш!
На всички пожелавам успех, ще следя с интерес и ще гледам да се включвам с отзиви. Поздрави. -
Първо, поздравявам участниците за идеята и предизвикателството. Отдавна ми се щеше да има такова, дори някъде го предложих преди време. Провокира и разгръща творческото писане и е много полезно.
В първата част, автора напълно ме опроверга в очакванията ми за ясно зададени ход и посока. Харесаха ми природните описания, въведението на места звучи поетично. Мястото на първоначалното развитие е обозначено, което е добре за следващия участник, който ще поеме щафетата. Прочетох го две-три пъти, за да не пропусна нещо - мъж и жена ми се откроиха като главни действащи лица и други двама - второстепенни - в съседно съжителство.
Героинята ми стои още като сянка, героя явно е пристигнал току-що. Определено началото не ми звучи като реализъм. Може би антиутопия, или магически реализъм, или пък романтизъм. Този избор също е оставен за следващия. Изобщо разклоненията в началото са добри решения за първия, но от втория зависи да съумее да фиксира, а и концентрира повестта. -
От друга страна сънищата не са ли отражение на спомените ни? Изкривено отражение, но все пак отражение? Въпроси, въпроси... Но колкото повече въпроси си зададе един автор, толкова по-добре.
-
Обясненията, какво е искал да каже авторът, обикновено не ги прави той самият. Да, героят е сънувал. И защо разказът ще започва с този сън, ако елементи от него не нахлуят в действителността? А защо героят тръгва нанякъде след залез, без да знае накъде? Нормалните хора не го правят нощем. Беглец ли е? Престъпник? Но човек може да бяга от нещо и без да е престъпник. Разкъзът дали не отива към тип "По пътя"? Ей такива въпроси ми се въртят...
-
Всъщност първата част, със съня я добавих след втората, защото първоначалната версия ми се стори недодялана след последният прочит. Извинявам се за допуснати грешки в текста, винаги го правя...
-
За това се не бях сетил! Неее! В никакъв случай авторът не бива да дава пояснения! А и аз май не трябваше да се намесвам. Права си, че е рано да се правят заключения. Ще следим с интерес!
-
Да, Мариана. Между отделните автори е задължително и подразбиращо се. Но и ето, в тази първа част. Средата, в която започва действието е "обилно" обяснена, но за жената - нито дума. Влизат (нелогично) в къщата и... той заспива. Но когато се събужда, краката му се озовали в мравуняк! После си тръгва, без да благодари поне за "гостоприемството". Разсъждавам си аз... Навярно живея в друг свят.
-
Лелеееее Марианче, след такова начало, от теб зависи що за разказ ще излезе Браво, Борис, красиви описания и абсолютна неопределеност!
-
Все пак... съблюдавайте елементарна логика в повествованието. И граматика. А иначе - успех!
-
Страхотно начало Ще следя с интерес!
-
Завоите са най-интересни и най-добре разкриват гледката Леко перо!
-
И аз ще следя. Леко перо на всички пожелавам и много творческо вдъхновение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
