генек (Георги Коновски)
1857 13651
3.05.2022 г., 9:26 ч.

Объркан свят /из цикъла й "Тя"/ 

  Проза » Разкази, Хумористична
161 3 12
3 мин за четене

И то много объркан…

Поне част от него да отговаряше на манталитета й, на стройността в мисленето, на логиката и подредеността в душата й…

А то…

Ето – оня ден отиде на фризьор. То така се казва, макар че е фризьорка. Искаше малко да си пооправи косата предпразнично.

Обаче… Опашка! Една на стола, две чакат, а се оказа, че имало списък по реда. И жените блокирали всички възможни часове.

Шантав свят! Да не може косата си да направи… Какво като имало списък, какво като точно сега било трудно да се намери свестна майсторка?! Тя иска! И се налага да чака?

Свят за наказание…

Е, когато се връщаше ядосана към блока – търсенията на фризьорка се оказаха неуспешни, навсякъде светът се прекапичнал, зърна майсторката през салона да пуши. Някаква кандидатка за нова глава се разболяла и се открило време за освежаване с глътка чист цигарен дим.

Та се съгласи да я поеме, направи й процедурите, освежи я…

Ама късмет! А светът си оставаше смотан…

Защото като се прибра – коридорът не беше боядисан в предпочитаните и препоръчани цветове. Нямало! Та мъжът й избирал най-близката по колорит боя.

Най-близката, но не тая, която тя заръча?!

Вдигна му бърз скандал. Все пак, не беше зле и с този цвят. Даже май беше по-добре. Но! Как така няма да е според нейното желание, а според някакви си там… Пфу! Реалности…

На другия ден в службата – ново разочарование от гадния свят. Колежката й беше извикана от кмета, а после на малко тържество й връчиха пликче с бонус. За добра работа, виждаш ли…

Ама това на нищо не прилича! Оная скубла, дето цял ден рови из разни документи, данни, сведения, докладни, дето ако реши да излезе  - ходи само до тоалетната, а в кафенето все бърза да се връща, щото работа имало много… Тая смотла – наградена?!

Несправедлив свят…

Да не говорим за късмета. Комшията им по площадка взел, че улучил нещо си и спечелил бая пари. Защо, бе? Защо бе, свят коварен? Не става така – хем жена му го напусна, та тоя си доведе в апартамента някаква младичка кокошка – тиха и кротка, ограничена – не като бившата, дето можеше с всякакви прясни клюки да те снабди, хем спечели пари след развода…

Какво ще ги прави тия пари? Какъвто е шушумига – купил нов апартамент. Хем голям, хем в сами центъра. Я тя да беше спечелила… Нямаше да се чуди – отдавна беше планирала за какво ще похарчи парите. Не беше тесногръда еснафка – искаше пътуване, далечни курорти, казина, любовници…

А сега печалбата се паднала на такъв, дето ни въображение има, ни може свястно да похарчи хубавите пари…

Шантав живот, ей… Пак я прескочи…

Не, наистина – объркан свят…

Той й пробута кретена, дето десет години вече я трови. И, когато тя му изкаже справедливото си възмущение от тъпанарския живот, се подхилва: „На бодлива крава Бог рога не дава…“

Не дава, а…

Ама тя може и с копита да мачка…

И ще му го докаже скоро. Само дето с тоя пусти лош късмет…

Но и късмета ще подгони тя…

Само да й падне…

 

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??