Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Главата я късаше от болка. Усещаше пулса в слепоочията си като неспирен цикъл от тътени, и ни в клин, ни в ръкав, си припомни как на сватбата на братовчедка й пишлемето на тъпанаря думкаше в екстаз с всичка сила тъпана в почивката на оркестъра. Така яко се беше нашила с шотове снощи, че можеше да запали с дъха си бретона на нахалния тип до нея, който най-безсрамно я зяпаше и от десет минути опипваше с поглед голите й крака, без да й даде и секунда почивка.
Автобусът най-накрая дойде и тя си отдъхна, но когато видя наблъсканите вътре като сардини в трилитров буркан хора, й прилоша още повече. Качи се и се сбута в тълпата. След нея се потътри рошав дядка с толкова дебели лупи на очилата, висящи на ръба на носа му, че тя се зачуди дали нямаше да му се подпали мустака, ако времето беше слънчево.
Дъртакът се опита да влезе по-навътре, явно с надеждата някой да му отстъпи място, но се спъна в крака на друг старец, седнал на първата седалка и тя стана свидетел на следния учтив разговор между тях:
- К'во си се изпружил, бе?!
- Я си гледай работата!
- Знаеш ли като ти 'лопна един?
- Ти гледай аз да не 'лопна теб!
"Супер... - помисли си тя и завъртя очи нагоре - Не ми стига ударната секция на Софийската филхармония в главата, ами и двама дъртаци, яли микрофони рано сутринта, си мерят изсъхналите пишки..."
Обърна се и срещна погледа на типа, който стоеше зад нея. На черната му маска имаше щампирано призрачно лице, козирката на шапката му беше ниско прихлупена, а от огромните му слушалки се чуваше някаква дандания.
"Сега ти ли ще ме зяпаш? - помисли си кисело тя и го прикова с яростен поглед, в опит да го откаже. - Айде да видим кой ще мигне пръв, кучко..."
Искаше й се точно в тази студена сутрин, всички идиоти на планетата да ослепеят.
"В царството на слепите, едноокият е крал..."
Какво беше това? Нейна ли беше тази мисъл? Имаше чувството, че... сякаш маскираният тип я натика някак в главата й.
Продължи да гледа в очите му и съвсем скоро осъзна, че не може да отклони погледа си в друга посока. Все едно нещо я притегляше към него... Към кафяво-зеленикавите му ириси, чиито краски сякаш танцуваха и видоизменяха средата си. Гневът й се изпари. Звуците на околната среда започнаха бавно да заглъхват и тя с изненада усети, че се подмокря... Характерът й беше главната причина да прави секс изключително рядко, и когато опита да си припомни последният път, в който се изчука с някого, не успя. Или може би не искаше, защото в този момент мислите излитаха една по една, оставяйки главата й празна.
Очите му потъваха все по-навътре в нейните. Бездната зад зениците му ставаше все по-дълбока. Тихи, шепнещи звуци изплуваха отнякъде като някакъв странен fade in и тя усети как горещо кълбо назрява ниско долу в корема й. Смътно осъзна, че ако в този момент се докосне там долу, ще я разтресе такъв оргазъм, че няма да може да го прикрие по никакъв начин.
Изведнъж автобусът кривна рязко. Шофьорът се разпсува глухо някъде много отдалеч, но тя не го чу, защото маскираният връхлетя върху нея от инерцията и дланта му притисна венериния й хълм.
Мощна експлозия разтърси цялото й тяло и тя отметна глава назад, а стонът, който излетя от устата й, попи в заобикалящата я тълпа.
© Лектър Всички права запазени