Очилата Мини - Разказче по картинка
Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле - няма спирка.
Накрая отварям очи! Поглеждам към часовника – Боже! Пет и дванадесет сутринта! Ослушвам се! В сумрачната ранина баща ми не спира да шуми и да ругае! Няма как! Слизам долу. Облякъл се нашият, като за сутрешно четене на вестник, свъсил вежди и шляпа ли шляпа с тежките си чехли насам-натам, насам-натам! Питам:
- Какво става?! - а той ме поглежда сърдито и изсумтява:
- Майка ти вчера ми взема очилата уж да чете някаква си рецепта! Искаше нещо да пече. Пък сега като я питам къде са тя не се сеща де ги е завряла! – и продължава да тътрунзи чехли, а аз се опитвам да го успокоявам:
- Добре де! Няма да ги е пуснала на долната земя я! Ще ги намерим! Стига трополи сега! Ще събудиш цялата къща! Искаш ли да ти препека филийки? Ще закусим! Пък после като съмне и като си изпия кафето, ще ги търсим заедно, а? – при което той ме поглежда лукаво и клатейки глава отговаря:
- Бива! А може ли да са от ония пържените с яйца, а?
- Че колко му е! – съгласявайки се му влизам в тона, само мир да има.
Посягам да отрежа филийки от хляба, дето майка ми снощи го е правила. И току изневиделица нещо одрасква пръстите, с които съм го обхванал отдолу. Обръщам го и какво да видя. Очилата на стареца добре запечени ми се кумят от долната кора на самуна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ригит Всички права запазени
