Очилата Мини - Разказче по картинка
Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле - няма спирка.
Накрая отварям очи! Поглеждам към часовника – Боже! Пет и дванадесет сутринта! Ослушвам се! В сумрачната ранина баща ми не спира да шуми и да ругае! Няма как! Слизам долу. Облякъл се нашият, като за сутрешно четене на вестник, свъсил вежди и шляпа ли шляпа с тежките си чехли насам-натам, насам-натам! Питам:
- Какво става?! - а той ме поглежда сърдито и изсумтява:
- Майка ти вчера ми взема очилата уж да чете някаква си рецепта! Искаше нещо да пече. Пък сега като я питам къде са тя не се сеща де ги е завряла! – и продължава да тътрунзи чехли, а аз се опитвам да го успокоявам:
- Добре де! Няма да ги е пуснала на долната земя я! Ще ги намерим! Стига трополи сега! Ще събудиш цялата къща! Искаш ли да ти препека филийки? Ще закусим! Пък после като съмне и като си изпия кафето, ще ги търсим заедно, а? – при което той ме поглежда лукаво и клатейки глава отговаря:
- Бива! А може ли да са от ония пържените с яйца, а?
- Че колко му е! – съгласявайки се му влизам в тона, само мир да има.
Посягам да отрежа филийки от хляба, дето майка ми снощи го е правила. И току изневиделица нещо одрасква пръстите, с които съм го обхванал отдолу. Обръщам го и какво да видя. Очилата на стареца добре запечени ми се кумят от долната кора на самуна.
© Ригит Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
🙂 Това с очилата ми е толкова познато. Добре, че рядко меся! Хубав и забавен разказ! Успех!
-
Къс разказ - къси очите, къси ушите, аман краката, язък главата. Четирите проблема на старостта!
-
😅 намирала съм си дистанционното и сoленицата в хладилника, има и по-зле от мен!
-
Благодаря за отделеното време момичета и момчета! Като мине гласуването ще пусна и снимката, която ме вдъхнови да напиша разказчето... Предполагам ще се посмеете още веднъж.
-
-
😂...Не знам дали с всички е така, но като станат на една определена възраст и...
Поздрав за искрения смях, който предизвика в мен, Ригит!
Успех!☺ -
Ехаа, изненада ме и мен! 😆 Хареса ми този разказ, успех! 😊
-
ОХООО, изненада... отначало си помислих, че са закачени на носа му а той ги търси...но вече препечени е съвсем друго
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
