18.05.2025 г., 7:17 ч.  

Очите, които не бях видяла, но никога не забравих 

  Проза » Разкази
270 3 8
20 мин за четене
Здравей, драги ми читателю! Искам да ти разкажа една история. История за една лудо влюбваща се и обичаща с цялото си същество душа. Разказ за вечната любов. Разказ за неосъществената навреме, но никога забравена любов. Разказ за неизживяната, но дълбоко преживяната любов – любов, която не бе само изгубена – тя бе непозната, но чувствана, невидяна, но незабравима. Разказ за изгарящата любов, за изпепеляващата, за тази, която пали пожари и тази, която умее да ги потуши.
Ще ти разкажа историята на двама млади, копнеещи до болка един за друг. Двама млади, решили да си поделят съдбата. За двама, които откриват вече откритата любов.
Продължавай, читателю, последвай ме и ще ти покажа силата на тази луда любов.
Чух входната врата на апартамента да се отваря – сестра ми се връщаше от училище.
— Здравей Кик, как беше училището днес? – усмихвайки се, попитах сестра ми, която току-що се бе прибрала. – Нещо вълнуващо днес?
— Не особено, обичайното. – отговори кратко тя, видимо изморена след дългия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимен Мечтател Всички права запазени

Предложения
: ??:??