Очите на мъртвата

- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме гонеше от стаята, когато се обличаше.

Сега се опитваше да закопчее сутиена си, а косата ù се заплиташе и оставяше мокри тъмни петна върху него. Като продължение на мокрите кичури, по гърба и продължаваха дирички вода, който се извиваха по гръбнака и, докато най-накрая не падаха по чаршафа.
Косата ù се бе накъдрила от влагата; Напомни ми за един отдавна позабравен юлски ден на брега и начина, по който тя бе седнала пред мен, току излязла от морето. Кожата ù излъчваше приятен хлад, а косата и миришеше на сол.
Но сега косата ù миришеше на ванилия и ягода, а естествената, богата мускусна миризма на тялото ù бе притъпена от скъпите, тежки аромати, които бе почнала да носи.
За миг усетих как отчаянието ме обзема изцяло, гореща буца от страх и безпомощност заседна в гърлото ми и помислих, че ще заплача,  въпреки че никога не бях проронвал и сълза пред нея.
"Толкова ми липсваш." почти изрекох. "Къде си, къде се криеш?" я попитах мислено.
Тя се обърна, сякаш ме бе чула. Някога и двамата бяхме убедени, че имаме телепатична връзка.
За миг видях детето - момиче, в което се бях влюбил. За една частица вечност тя отново беше онази друга част от мен, която мислех че е погубила.
Тя мигна.
И вече не беше същата.
И аз никога не я видях отново.