2 мин reading
- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме гонеше от стаята, когато се обличаше.
Сега се опитваше да закопчее сутиена си, а косата ù се заплиташе и оставяше мокри тъмни петна върху него. Като продължение на мокрите кичури, по гърба и продължаваха дирички вода, който се извиваха по гръбнака и, докато най-накрая не падаха по чаршафа.
Косата ù се бе накъдрила от влагата; Напомни ми за един отдавна позабравен юлски ден на брега и начина, по който тя бе седнала пред мен, току излязла от морето. Кожата ù излъчваше приятен хлад, а косата и миришеше на сол.
Но сега косата ù миришеше на ванилия и ягода, а естествената, богата мускусна миризма на тялото ù бе притъпена от скъпите, тежки аромати, които бе почнала да носи.
За миг усетих как отчая ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up