Одобрително ръкопляскане

Психологът Петър Даков хвърли последен поглед към лика си в огледалото и остана кажи-речи доволен. Сресан на прав път, бяла риза на червени точки и жълта папийонка, карирано сако с декоративни кръпки на лактите и сини джинси. А под мишница, папката с първата му лекция, която трябваше да избави бъдещите му слушатели от вътрешните притеснения които стъжняваха живота им. Лекцията носеше заглавието „Как да загърбим страховете си и да ги пратим на майната им”. Първоначално това „на майната им” го смущаваше, но така беше по-близо до онези, които са се свили в черупките си, притискани от вътрешните терзания. Тази лекция направо щеше да им разкаже играта, да ги извади на бял свят и те да продължат напред по светлия житейски друм.

Петър, или както по съвет на баща си се наричаше Пиер Дако, метна още един поглед към огледалото и отпраши към читалищния салон, където се бяха събрали всички ония утрепляци, смазвани от някакви си знайни и незнайни терзания. „Само да не забравя, че трябва да говора с тия закъсотини на прост език и да ги подканям да ръкопляскат одобрително! Това е най-важното! Другото са тинтири-минтири от подробностите! Да си лафим като на маса и да ръкопляскат!” С тази окриляща го мисъл психологът отвори вратата и поздрави ококорените насреща му страдалци.

- Добър ден, на вас, хора с проблеми за които знаете или напротив – поздрави ги в упор Петър Даков, защото искаше още от вратата да хване бика за рогата. – Я да видим сега като как ще си решим проблемите тук и как ще се подкрепим. Айде да изръкопляскаме по този повод! – и взе да млати ръцете, подканяйки множеството да подхване репертоара. Няколко човека го направиха, но другите го гледаха почти презрително.

- Не ви се ръкопляска, виждам! Сигурно сте го закъсали много, щом не се включвате в тази обща симфония на ръкопляскачите! Помага, ама като не искате, няма да ви карам със зор! Както и да е…Я сега да видим кой първи ще изпее своята изповедалня ария. Кой пръв ще си каже какво го мъчи?

В залата настана гробовна тишина. Страдалците забиха поглед в скутите си също като първолаци, които не са научили как се пише ченгелчето.

- Ама хайде де! Споделете, разшавайте се! Не съм донесъл вино да ви подканям или да развързвате език. Ето ти там, да, да, дето ме погледна, стани и сподели. Кажете си каквото имате да казвате, после аз прочитам лекцията, а вие си вадите съответните поуки! Може да си записвате!

От втората редица се надигна хубав мъж с карирано сако и риза в цвят пепел от рози.

- То…аз…не съм закъсал с нищо. Просто от интерес…

- Айде сега! Интерес! Дошъл си на лекция! Тия ги разправяй на шапката ми. Виждам аз, и не само виждам ами с поглед ти правя вътрешна дисекция и ти видях проблема. Е, не е удобно пред толкова хора да си кажеш, че си гей, ама какво да се прави? Нали си правите прайдове! Афиширате се, мляскате се в устатата, пипате се по задниците…

- Аз? Гей? – хубавецът се ококори слисано.

- Ти, ами! Но не се притеснявай, кажи си тук, ще те разберем и ще ти помогнем!

- Ама аз не съм гей…

- Добре, ако ти харесва повече педераст, така да е! Ха сега, сподели! Няма да питаме за първия ти път, защото може да те е заболяло при…така де, обезчестяването. Пък може и да ти е било хубаво, знам ли. Сега ще кажеш каквото искаш. Та…а бе вярно, как беше първия път? Боли ли?

- Какви ги говорите? Не съм гей, не съм педераст! Исках да чуя нещо…

- Няма проблем, ще чуеш! Но първо ние да чуем твоята изповед! Да не си закъсал нещо с гаджето, а? И да си тук да търсиш ново? Я ако има друг педал между вас, да стане и да си стиснат ръцете! Така решаваме два проблема. Има ли още педерасти тук? – Петър Даков огледа присъстващите, но видя само ниско приведени глави

- Няма нищо срамно! За малко един път и мене да ме отцепят, така се бях натряскал, ама…размина ми се. Пък кой знае…Може някой и да ме е опънал, ама да не съм разбрал… Щото, напиваме се ние една вечер като мотики, къде съм ходил, какво съм правил и колко съм повръщал, не знам, ама заранта се събудих в легло, а до мен голо дупе. Брей, викам си аз, излязъл ми късмета! Ама..като се осеферих, гледам, дупето мъжко. Срам! Облякох се набързо и беж през вратата! Какво е станало, не помня. Нито кой кого… Та затова си кажи, приятелю! Голяма работа! Кажи защо стана педераст и искаш ли да се отървеш от това? Че ако не си, що си облякъл тази ризка? Розовее ми…значи даваш подсъзнателен знак, че хем ти се иска, хем не ти стиска. Нищо, приятелю непознат, не те питаме нито за адрес, нито за това колко мъже си приютил в ложето си. Да не говорим за подробности от педерасткия ти живот! Ама не е зле да споделиш, де! Току виж тук сред нас са се спотаили и други педерастчета. Нека си се опознаете, размените си телефони, може да се залюбите, да ви хареса. Бе интересно какво толкова ви харесва любов с мъж? Е кажи, де! Няма нищо срамно. А?

- Боже мой… - простена набеденият човек и си тръгна

- Да го изпратим с ръкопляскане и да му подвикнем доброжелателно” Няма срамно, че си педераст!” – подкани отново закъсалите психически хора и вдъхновено размаха ръце. – Ето че човекът си го рече, освободи се и си тръгна по живо по здраво! Я да видим следващия?

Петър Даков обходи още един път снишилото се множество с поглед и си набеляза следващата жертва за изповед. Отиде при една жена, повдигна нежно главата ѝ и каза:

- И да не си го признаете, аз видях тъмните кръгове под очите ви. И какво ми казаха те? Че злоупотребявате с алкохола! Не си доспивате, защото от тия запои кой знае кога лягате, кога ставате…Нали познах!

- Познахте само това, че имам кръгове под очите. Обаче няма какво да ви убеждавам, че не е от алкохол, затова анализирай както си искаш – моментално би отбой жената.

- О, вие сте по-тежък случай от това, което си представях!!! Веднага си признахте! Това не е добре, защото със сигурност означава, че сте го закъсали тотално! Пиете от ранна сутрин, нали?

- Та до късна вечер! Дремна час-два и пак почна да дърпам! Пия като смок! По дамаджана!

- Е, ти си от висока класа! Не мога на малкото ти пръстче да се намажа. Аз един път така се напих, че едва не гушнах букета. С един колега от Перник решихме да се надпиваме. Онзи бил състезател от висшата лига! Пиел по половин литър, моля ви се! Някаква пернишка шльокавица, дето по нашия край си мием прозорците с нея. Вадя аз моето кило и почваме. Онзи си взе дозата от половинка, аз му бих рекорда с още двеста грама и…одрах се! Три дена махмурлук! Ама аз май се разприказвах не по същество. Вие май ме подкокоросвате да ви разправям къде и колко съм се напил, а? Но да се върнем към вас, госпожо, която не си поплювате и си пиете. А сигурно и пушите по кутия цигари?

- Сигурно по две!

- Налитате на бой?

- Че как иначе! И скандали правя, ако ми падне някой го скубя, ритам, хапя, вадя нож!

-Това, че си признахте веднага не е добре! Казах ви го! И това признание ме навежда на мисълта, че криете пристрастията си към наркотиците. Викате си, „Я да си призная веднага за поркането, че да не зачекне въпросът с хероина!” Така е нали, на хероин ли сте?

- Естествено! По три пъти на ден!

- Ти пък! И как се снабдяваш? Аз по едно време бях залитнал, ама…Е, както и да е, никой не е съвършен, па макар и да е психолог! Но вие тук сте се събрали все хора, на които нещо им куца, да не кажа хлопа…някъде.

Народа в залата взе да мрънка, а на някои в очите им се четеше явна ненавист. Петър Даков обходи с поглед морето от глупаци и подкани за разговор мъж на средна възраст, от чието теме се стичаха буйни ручеи пот.

- Виждам, че сте нервен! Но…да оставим научните и безкрайно вежливи изрази, които употребявам, за да си говорим на един език и да те питам в упор: ти пи ли си днес успокоителните? Що се къпеш в пот? След теб трябва да бършат с парцал и леген. Какви успокоителни вземаш?

Мъжът пребърса мокрото кубе и аха да тръгне към лектора, защото в погледа му се четеше зле спотаена злоба.

- Не те знам кой си, ама ми идваш в повече! Какви успокоителни, бе идиотино?

- Хайде сега! Идиот! Но ти прощавам, защото явно не си пиеш хапчетата! Аз по едно време ги рупах като бонбони. И ми беше добре. Ама като не ги вземах, да знаеш какъв идиот бях! Нещо като тебе…Потях се като прасе! Но ще ви призная, защото тук сме се събрали да си кажем истината. Аз още съм на хапчета! Нервя се, бе! Ей сега ви гледам тука, събрали сте се и се пулите насреща ми, траете като пукали, като че ще ви искам пари за тая работа! Няма! Ня-ма! Лекцията ми е безплатна! За ваше добро съм дошъл тук на крака и вместо да съм някъде с приятели и да си поркаме, аз съм се курдисал насреща ви да ви измъквам думите с ченгели! Ми не сте на инквизиция, па кажете нещо, вече ми писна да ви гледам!

В това време една жена от края на редицата май взе да й кипва и стана решително:

- Какви ги плещите вие? Какви педерасти и наркомани ви се привиждат тук? Ние сме дошли да чуем нещо за психологията, за решаване на проблеми, па и някои от нас да постоят на топло, да се видим по приятелски, а ти…

- О, така ли? Дошли сте ми на седянка? На топло! Сказки да слушате! Че и кафенце да ви завъртя, а? От онова, дето го варят на пясък и после го въртят! Ама ти що се не погледнеш каква си дебела! Чудя се как си се довлякла чак до тук! – психологът зае стойка на боксьор преди решаващ рунд и я загледа предизвикателно.

- Кой е дебел, бе? Седемдесет кила съм! Това не е дебел човек!

- Ти ще кажеш! Дебела си и си се опаковала в тия широки парцальотини, за да не ти личи! И си дошла да питаш как да се справиш проблема! И щях да ти кажа, ама много ти знае устата! Сигурно мъжът ти я запушва подобаващо! Бие ли те? Ако не те бие, значи има здрави нерви! Я си запретни полата да ти видим синините! Сигурно и гърба ти е син. Събличай се да видим! Сложила си капела, да не ти се видят цицините, нали? Или си въобразяваш, че си се накиприла като за ревю? Ама не ти се е получило! Аз разбирам от жени и не ги бия. Обаче тебе…

- Кой е бит, бе? Ей сега ще видиш ти кой е бит и кой ще го отнесе!

Жената чевръсто се метна към Петър Даков и докато се усети, беше проснат на земята!

- Ей сега ще видиш ти кой има синини! – онази го налагаше без да си мери силите, към нея се присъедини и набедената алкохолик-наркоманка. После и онзи, който се потеше…

И стана тя каквато стана…

Като данданията отмина, Петър Даков си събра партакешите и тръгна към дома си. „Ама и тате ми дава едни съвети! Психолозите трябвало да говорят като каруцари, та да ги разбират и най-важното било да има одобрително ръкопляскане. Е, това поне го имаше, ама по мен. И защо му трябваше да ми купува диплома по психология? Ама така съм щял да си намеря и жена-моделка! Щото те все психоложки! Пауло Куелю четели! Та и аз трябваше да прочета нещо за някакъв химик ли беше, май се казваше Ал. Като Ал Капоне! Не било трудно! Ти да видиш! Само трябва да ръкопляскат, да ги подканяш и ако не искат, едва ли насилствено да им млатиш ръцете! Ебаси и страдалците, насиниха ме отгоре до долу! ”

Така си мислеше Петър Даков, притежател на новозакупена диплома по психология от грижовния му баща, който като доказан далавераджия, беше решил, че Пешо хем ще се сдобие с диплом, хем може и снаха да му доведе!

Латинка Минкова