4.01.2014 г., 18:56

Огледало

945 0 0
2 мин за четене

Някъде по телевизията преди време, доста време, обявиха, че във военни действия хората, които взимат участие активно (така ако може да се каже)  тоест хората, които извършват реално убийства... са едва 5 - 7 % от всички войници... и така там обявиха именно тези хора за типични социопати. Тоест ако направим едни прости изчисления, ако във втората световна война имаме, да речем 1 млн. войника, то реално от тях са воювали и са си  „вършели работата” около 50 000.
Тоест 50 000 социопата... добре...
И се замислих?!?
Първо се замислих в какво общество искам да живея? Обграден от социопати или е по-добре да бъдем обградени от страхливци? Второто нещо, за което се замислих докато слушам the Doors е всъщност дали не сме обградени вече изцяло от общество страхливци и социопати? И ако сега сме обградени изцяло от социопати... разбира се... какво ни чака?
Но пък?... Не мога да кажа, че обществото са си чисти социопати... все пак социопат какво е...
главното е човек, които не приема ничии и никакви норми... съобразява се единствено и само със себе си, разбира се няма съвест, и какво още беше... а да! Бързо се вбесява и трудно владее... дори често имат признаци на обикновена психоза!... Социопатът също така никога не изпитва вина, тревога или разкаяние... Така. Като изброих главното, някак като че ли ми се струва, че преди социопатите били по-малко. Ха ха ха, ами да! Но пък и като гледам сега обществото не сме точно социопати, а някакво ново извращение близко до социопатията... Имаме си всичко де! Пълни нарцистични копелета сме си, егото е високо в небесата, съвест... ммм... това пък какво беше? Но пък има нещо, което пречи да сме си точно социопати... поне според мен. И това е страхът! Колкото и егоцентрични говеда да сме, сме точно и толкова ако ли не и по-страхливи безгръбначни? И ето тук почва цялата теория да се разклаща? Сега какви сме? Социопати? Страхливци? Егоцентрици? Или всичко заедно? И ако е всичко заедно, дали не е това една опасна комбинация? 3 в 1? А може би и повече? И сега това къде ще ни отведе? И от кого да се пазим? Леле!??! Колко въпроса излезнаха!?! А има и още...
би трябвало!... А бе?!!? Аз може да съм откачилият? Аз не съм доволен от обществото? Обществото? Нали и аз участвам там... И ето в моите писания, четейки ги от горе до тук... виждам как уж съм там... уж не съм... а дали знам аз къде съм? Дали не съм леко психозен? Мамка му! Трябва ми ново общество!?! Мамка му! Трябва ми ново Аз!?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...