13.02.2005 г., 21:38 ч.

Огледалото 

  Проза
1153 0 0
1 мин за четене
Не знам защо, но откакто се помня никога не съм стояла с часове пред огледалото,
както правят повечето жени, че и мъже... Истинският ми образ е някъде вътре в
мен, а това там, отражението ми се струва някак неестествено, фалшиво... Ако ме
попитате: «Какво най - много харесваш от лицето си?», ще отговоря - «Не знам!» и
наистина е така. Аз просто не познавам този си вид... Дори във фризьорски салон
за мен е цяло мъчение и все гледам встрани... Днес нещо ме подтикна да застана
пред огледалото и да се разгледам в подробности, пък може и нещо да ми хареса...
Надникнах в очите си - формата им е красива, бадемовидна, леко изтеглена нагоре
и встрани, малко като на лисичка. Пъстри...не знаех...с преобладаващо кафяво и
зелено и черни точици, малко тъжни, но ми харесаха. Веждите високи, извити, леко
учудени и любопитни. Над тях челото - цяла педя, леко изпъкнало с хоризонтални
бръчици и една вертикална, сериозна, впила се между очите ми и преливаща в носа
- волева. По надолу - нос, мисля класически, леко вирнат на върха и леко
изкривен в дясно. Под него устата с леки мустачки (трябва да помисля по въпроса)
с плътни сочни устни, красиво очертани и една едва доловима усмивка... Е, имам
си и двойна гушка, наследство от мама и баба... Пропуснах ли нещо? А, да -
ушите, за тях може да се говори много. Възможно най-големите, които можете да си
представите... Те са ми наследство от татко... Формата на лицето ми е
продълговата, с леко изпъкнали скули… и бузки естестевено… Е, то май ще излезне,
че се харесвам! Защо ли съм пропускала да се погледна в огледалото?

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??