reinbow (Биляна Битолска)
556 1412
26.03.2015 г., 9:45 ч.

Огледалото 13 

  Проза » Повести и романи
632 1 11
2 мин за четене

       Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ползваме на готово. Те могат да ни бъдат отправна точка в търсенето и опознаването на себе  си, но важните решения винаги трябва да вземаме сами.

       С последните удари на сърцето си Нейтън разбра истината. Потъвайки в черната паст на смъртта единственото, което му оставаше бе да поиска прошка.

       - Прости ми, Даяна... – изтуптя финалният акорд на разбитото му сърце – може би в някой друг живот ще успея да ти се реванширам.

      Животът напусна тялото му и се понесе през черното пространство на забвението...

 

      Изведнъж мракът избухна в ярка светлина. Нейтън инстинктивно пое дълбоко дъх и стисна очи.

      - Дали наистина има задгробен живот? Ето, това сигурно е тунелът от светлина, за който съм чел. – помисли той.

     После бавно отвори очи и се огледа. Намираше се в бяла стая, а от някъде се чуваше леко жужене. Белотата наоколо го затрудняваше да се фокусира. Размътения му поглед обходи белите стени докато спря в дясно от него върху отпусната на стола женска фигура.

       Нейтън с мъка отвори пресъхналата си уста.

       - Къде съм? – дрезгаво прозвуча краткия му въпрос.

       После всичко се случи за времето на едно мигване.

     Жената скочи от стола и се хвърли към него, легна на гърдите му и заплака с глас. Между риданията Нейтън чуваше откъслечни думи, които звучаха като благодарности и извинения. Две от тях го накараха да настръхне “огледало“ и „кома“. Чувстваше се страшно изморен, но напрегна всичките останали му сили да я отдръпне от себе си. Мъглата в погледа му се стопи и той видя Нея. Неговата Даяна. С уморено лице и изгубил блясъка си поглед, която не спираше да му говори. Но той не я слушаше. Беше потънал в кехлибарените ú очи с единствената мисъл да остане там за винаги. Огледа се в тях като в странното старинно огледало и разбра.

       Докосна нежно лицето ú, усмихна се леко и прошепна:

       - Искам да прекарам живота си с теб. Можеш ли да ми простиш?

 

 

Край

© Биляна Битолска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха, някой наднича в архивите Благодаря
  • Това съм го пропуснала, но ще наваксам.
  • До нови срещи!
  • Още веднъж благодаря за хубавите думи и до нови срещи
  • Винаги съм вярвала в силата на шантавите истории, може би те ми помагат да съжителствам с различните варианти на отражението си. А на Теб пожелавам здраве и вдъхновение, и случки, които да се разказват... Благодаря за удоволствието
  • Лина, благодаря, че надникна в архивите и сподели тази шантава история
  • Наистина е интересна историята. Струва си да се прочете и да се размишлява над нея. Поздравления!
  • Дани, благодаря за милите думи и за това, че остана до край
  • Дани, Емо, благодаря, че бяхте с мен, че ме поткрепяхте и споделяхте. Благодаря за милите думи, приятели. Присъствието ви на моята страничка е истинска чест Щастлива съм, че не ви разочаровах. Дано скоро музата да ме посети пак
    Поздрави и усмихнат ден
  • Прекрасна история. Беше огромно удоволствие за мен да я прочета. Браво Билянче. Единственото ми разочарование е, че свърши. Бях се настроил за дълго и приятно четене Чакам те отново с поредното ти творение. Сърдечни поздрави.
  • Комплименти Биляна!
    Пожали го все пак Нейтън!
    Интересно пътуване към себе си и не само направи героят ти.
    Хареса ми въображението ти!
    За мен бе удоволствие!
Предложения
: ??:??