Сина и Нати се запътиха към къщата на Аная. Нати бе видимо нервна. Беше изоставила дома си преди години. Престори се на умряла за семейството си и приписа всичко на внучката си. Ани заслужаваше най-доброто. Тя бе нейното слънчице. Нати виждаше у внучката си... себе си. Като малка и тя бе такава – любознателна и напориста. Искаше да знае всичко за всичко. За зла участ мечтата й се сбъдна след като разбра каква е всъщност и че над семейството й тегне проклятие. Бе решила, че ще открие начин да го развали, изчете всички окултни книги, прави ритуали, но така и не успя. Когато забеляза привличането на Аная към окултното и огледалата, реши да напусне живота на семейството си. Искаше Аная да забрави интереса си. Искаше й се да счупи всички огледала. Но знаеше, че това също не е добра идея. Защото те крият невидима сила. Искаше й се просто да си тръгне и животът на всички да продължи както е редно. Един нормален живот, изпълнен с радост, любов, премеждия, разочарования, надежда, успехи... Но к ...