AnaMarina (Яна)
308 412
20.02.2018 г., 14:58 ч.  

 Огледалото /част 1/ 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
818 3 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части
6 мин за четене

Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превърна в черна лепкава каша. Слуз, течаща като река към уличните шахти. Бурята помиташе всичко по пътя си. Чупеше клони, местеше по-леки предмети. Кофите за смет бяха обърнати и боклукът се разнасяше по улиците, смесваше се с калта и повличаше още боклуци със себе си. Адът беше дошъл.

Вътре в къщата беше спокойно. Уплътненията по прозорците не пропускаха нито капка от развилнялата се хала. Не се чуваше бученето на стотиците кални реки, носещи се със свиреп рев към шахтите. Само от време на време къщата се разтрисаше от силните гръмотевици, носещи мисълта за смърт.

Тя лежеше на леглото в спалнята. След дългия работен ден не ѝ оставаше нищо друго, освен лека вечеря, душ и здрав сън. Стаята беше прилежно подредена. Въпреки че нямаше много време за чистене, тя обичаше да държи всичко на мястото му. И всичко да бъде чисто, доколкото е възможно.

Спалнята гледаше на изток. Сутрешното слънце огряваше стаята при първите лъчи. Стаята постепенно се изпълваше със светлина. На прозорците имаше щори, които тя нямаше навик да спуска. Обичаше светлината. На нощното шкафче винаги държеше книга. За безсънните нощи. Когато беше адски изморена, но сънят така и не идваше, тя прибягваше към добрия стар метод. Не пиеше никога приспивателни - страхуваше се, че няма да може да се събуди навреме за следващия работен ден.

Двукрилият буков гардероб, заемащ половината стена, съдържаше предимно черни поли и бели ризи - твърде консервативни за вкуса ѝ, но нямаше избор. Фирменият етикет го изискваше. Останалата част от стената заемаше малък скрин, притежание на прабаба ѝ. Много неща беше видял този скрин. И много неща беше крил.

Старо огледало с орнаменти на цветя покриваше горната половина на скрина. Тя използваше скрина едновременно като място, където да пъха разни неща, и като тоалетка.

Беше поставила върху му гримовете си, които рядко използваше. Но пък обичаше да се оглежда в огледалото всеки път щом минеше покрай него. Имаше нещо в него, което я привличаше. Дали бе красивата дърворезба от началото на ХХ век или сребърното покритие, тя не знаеше, но знаеше със сигурност едно - то я караше да се чувства красива.

Една единствена картина висеше на стената срещу леглото. Тя много обичаше когато се събуди да поглежда към нея и да се пренася на нарисуваното място. Прекрасен средиземноморски плаж със ситен пясък, синьо-зелени плискащи се вълни и малка тръстикова колибка. Искаше един ден да отиде там. Там - където ще бъде далеч от скучната еднообразна работа и нападките на шефовете. Там - където винаги е светло, красиво и пълно с живот и хубави емоции.

Но сега навън беше настъпил Адът и настъпваше все по-осезаемо. Едно дърво беше отскубнато от земята и безпомощно размахваше клони в опит да се изправи. Някъде падна мълния. Но не можеше да пламне пожар - дъждът беше достатъчно силен, за да потуши и Адските огньове.

Още една гръмотевица разцепи нощта с рев.

Като сянка той се отдели от стената и тръгна към нея с трепет и нескрита похот. Прокара пръсти през разпилените ѝ коси по възглавницата. Късата нощница с презрамки едва покриваше тялото ѝ. Той вдиша аромата на кожата ѝ и палаво се усмихна. Плъзна пръсти надолу по рамото ѝ и смъкна едната презрамка. След това и другата. Искаше да види какво се крие отдолу. Хвана тялото ѝ с лявата си ръка и леко го надигна, докато се бореше със сатенената нощница. Дясната му ръка обрамчи тялото ѝ, смъквайки нощницата. Измъкна я надолу по краката ѝ и я хвърли на земята като ненужен парцал.

Погледът му се плъзна по гърдите ѝ. Красиви, сочни и твърди - точно, каквито харесва. Поколеба се дали да не си поиграе с тях, но се отказа. Остави ги за по-късно. Ред беше на бельото. Черните дантелени бикини ѝ стояха като излети. Можеше и да ги остави върху нея, но планът не включваше присъствието им. Той събра краката ѝ, надигна ги и с едно бързо движение накара бикините да изчезнат в мрака. Наведе се между краката ѝ и вдиша дълбоко. Да, това беше точно от каквото имаше нужда.

Надвеси се над нея. Не можеше повече. Трябваше да вкуси тези малки пъпки. По тялото му преминаха импулси. Разтресе се и сграбчи гърдите ѝ, мачкайки ги. Тя се размърда, усетила нечие присъствие върху тялото си. Тъмнината не позволяваше да види нищо и никого. Но не я спираше да усеща.

Усещаше как нечии ръце яростно са се впили в гърдите ѝ. Усещаше погледът му върху себе си. И най вече усещаше нещо твърдо между краката си. Внезапно разбра, че е напълно гола. Силен вик се зароди в гърлото ѝ, но не можа да излезе. Тя размаха яростно ръце, но не успя да удари никого. И все пак усещаше някой върху тялото си. И как този някой стремително се опитва да влезе в нея.

Страхуваше се. И ѝ беше приятно. Той се надвеси над нея - толкова близо, че усещаше дъха му върху устните си. Побиха я студени тръпки. Дъхът му не беше топъл, а леден. Тялото ѝ бе обвито  в студена мъгла - трептяща в такт с нейните вдишвания и издишвания. Не можеше да мисли. Който и да беше там в мрака, той не ѝ мислеше злото. Защото ако беше така, би ѝ причинявал само болка. Вместо това той я караше да настръхне от възбуда. Разтвори широко краката си и му позволи да влезе в нея. Нещо студено се вряза в нея като нож. Нейната вътрешна топлина го затопли. Главата ѝ потъна дълбоко във възглавницата, както той потъваше в нея.

Бурята вилнееше и вършеше поразии. Мощен тътен разтърси къщата. Дърветата се накланяха до земята, тревата беше отъпкана все едно върху нея са се гонили великани. Във въздуха се въртяха боклуци, които дъждът пращаше обратно на земята и го упътваше към близките канали. Разномерният шум от трополенето на капките действаше успокоително.

В последните секунди екстаз той се отдели от нея. Тя нямаше сили да проговори - не искаше той да спира. Искаше кулминацията да продължи колкото е възможно по-дълго. Той я завъртя по корем и надигна торса ѝ. Прокара пръсти между краката ѝ. Тъничък звук - като скимтене - се отдели от устните ѝ. Усети ледения му дъх върху тила си. "Ти ще бъдеш моята малка мръсница!", прошепна той в ухото ѝ, след което с едно бързо движение отново потъна в нея.

Искаше да си поиграе с нея. Не знаеше защо го прави. Просто някакво собственически чувство беше проговорило у него. Не искаше нищо друго освен да я наблюдава как извива тялото си от наслада. Не искаше никой да я докосва. Щеше да убие всеки, който си позволеше да го направи. Беше го правил и преди.

Бурята, набрала скорост, сега бавно утихваше. Вятърът беше отслабнал. Дъждовните капки намаляваха силата на ударите си. Всичко се връщаше към обичайното си застинало положение. Все още проблясваше по някоя светкавица нейде в далечината.

Той беше на ръба на екстаза. Забързаното му дишане изпълваше въздуха с пара, която падаше върху голия ѝ гръб и я караше да настръхва още повече. Топла течност се стече по дупето ѝ. Той масажира със забързани движения меката тъкан между краката ѝ, довеждайки я до пълно умопомрачение. Скимтенето се усили, превръщайки се в кратък, накъсан вой.

Наблизо блесна светкавица и окъпа за секунда стаята в светлина. Тайнственият гост беше изчезнал така, както се беше появил. Сянка от сенките. Тя беше твърде изтощена, за да запали нощната лампа и да види кой я беше докарал до лудост. Щеше да го търси на сутринта. Ако изобщо можеше да се събуди.

» следваща част...

© Яна Всички права запазени

Започнах да пиша този роман преди няколко години. И който все още не съм довършила, тъй като имам много въпроси към самата себе си относно произведението. В творческа криза съм, така да се каже. Ще кача и другите части, докъдето съм стигнала. Може никога да не види "бял свят", че дори и своя край /а също и заглавие/, но реших все пак да споделя моите стъпки в прозата.

Приятно четене!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любов моя! Как не знам, че публикуваш тук! Пишеш разкошно, разкошно, разкошно! И мен като Ади ме залепи за екрана и не ме пусна до последната секунда. Мисля, че този роман определено заслужава достойно продължение - и знам, че талантливата му авторка би го сторила така, както само тя умее. Поздравления, миличко! Наистина ми стана суперприятно, че те намерих.
  • Благодаря ти за подкрепата!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Залепих се за екрана, браво! Съвсем искрено споделям, че ще чета продълженията и отново ще коментирам. Смело напред, а музата е там, където започнеш да виждаш действията или просто ги привикаш на помощ за следващите редове. Хубав остатък от деня!
Предложения
: ??:??