tankatanka79 (Таня Тодорова)
23 189
10.09.2015 г., 17:47 ч.

Огънят 

  Проза
637 1 9
2 мин за четене

 

 

 

      И тази сутрин Ева се събуди разтреперана. Погледна почти виновно спящия до нея мъж и тихо се измъкна от леглото. Отвори прозореца и студения въздух погали пламналото и лице. Какво ставаше с нея? Отдавна беше прелистила страницата и успешно прогонваше от съзнанието си всяка мисъл за него. Запали цигара и заедно с горчивия дим, в нея нахлуха спомените. Мина повече от година, от както се разделиха и тя отдавна беше пренаредила живота си. В началото беше трудно. Въпреки, че тази връзка беше низ от скандали, сцени и нерви, Ева си спомняше огъня. Огън, който ги изгаряше и потушаваше бурите. Още от първият поглед и двамата знаеха, че се случва нещо и връзката им започна, почти веднага след запознанството им. И  двамата до този момент не бяха изпитвали подобна лудост. Нечовешка любов, страст и нежност се редуваха със скандали, обиди и дива ревност. С Павел бяха прекалено еднакви, за да могат да се обичат. Еднакво властни, еднакво твърдоглави, и двамата притежаващи гигантско  его. Тази връзка беше едно безкрайно състезание. Надпревара в това, кой ще нарани повече другия. В един момент вече не се издържаше и двамата за първи път бяха на едно мнение. На мнение, че трябва да се сложи край…

     Ева си беше наложила да не се обръща назад, отдаде се на работата си и всичко остана в миналото. До миналата седмица…

     Беше излязла с приятеля си и почти се сблъска с Павел в един клуб. Не си казаха нито дума, но цялата вечер очите му я преследваха и изгаряха. Огънят, който според нея се беше превърнал в пепел се разгоря отново. Цялата вечер тя полагаше огромни усилия, за да се държи нормално, но очите и търсеха Павел, а когато погледите им се срещаха чувството, което я обземаше преобръщаше света и…

      Подредения и свят… До преди седмица всичко беше подредено и планирано. Връзката и с Георги беше пълна противоположност на „безумието Павел”. Той беше мил, спокоен и уравновесен. Съгласяваше се почти винаги с нея, а когато не бяха на едно мнение, успяваше да я убеди в своята правота. Секса беше огледало на връзката им – спокоен и предсказуем.

       Георги беше планирал живота им. Наскоро беше получил повишението, което чакаше и се местеше в офиса на фирмата в Лондон. Още същата вечер я беше извел на вечеря и й беше предложил брак…

       Ева погледна малкия камък, който блещукаше на пръста й, а след това мъжа, който спеше в леглото и. Нещо липсваше… Тя почувства живота си, като пъзел, който беше почти нареден, но няколко от парченцата липсваха. Павел беше успял да разбърка старателно подредените части от нейния пъзел. След по-малко от седмица трябваше да тръгнат за Лондон, а тя още не беше почнала да събира нещата си. Погледна големия куфар, който беше отворен и зееше празен и осъзна, че празните места в живота й след Павел, са по-големи от колкото си внушаваше, че са. Изведнъж осъзна, че този подреден живот не е за нея. Копнееше за огъня…

       Бавно угаси цигарата и събуди Георги…

 

© Таня Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??