Още от сутринта февруарското слънце огря големия затвор и ако не бяха голите клони на дърветата, човек можеше лесно да се подлъже, че е април. В този ведър петъчния ден главен инспектор Цанова трябваше да го посети, тъй като имаше среща с директора му. По пътя си дотам мисълта за предстоящите почивни дни често я разсейваше, обаче понеже беше човек, който бързо се мобилизира свърши до обяд не само със срещата с директора, но и успя да се види с двама от затворниците на които им предстоеше скорошно освобождаване.
На портала полицаят, който ѝ върна личната карта и телефоните използва момента за да ѝ направи реклама на лавката. Не беше гладна, но й се пиеше кафе и за това тя тръгна към мястото където я беше упътил. Щом излезе от голямата и последна врата на затвора тя сви в дясно по посока на малка градинка, разположена точно до стената му. Следвайки малка бетонна пътечка тя скоро стигна до лавката. Щом влезе вътре я посрещна мъж с бяла престилка, бели, стигаща до раменете коси и пожълтя ...