Беше студен декемврийски ден. В малката приемна на старческия дом беше пусто. Нямаше никакви хора, освен една възрастна жена, около шейсет и пет годишна, слаба, ниска и леко прегърбена от годините. Иначе изглеждаше добре за възрастта си. Беше с боядисана черна коса, вързана на опашка. Тъжните й кафяви очи напрегнато гледаха в очакване. Беше облечена в сива рокля, а от горе най-обикновено черно палто. Тя чакаше да бъде настанена. До краката й стоеше голям куфар, а в ръцете си внимателно държеше тава пълна с малки саксийки с кактуси. Към нея се приближи една санитарка.
- Елате, стаята ви е готова…хубави кактуси.
- Да, любимите ми цветя…това е цялото ми богатство – опита се да се усмихне възрастната жена.
Старческият дом се намираше в едно селце с живописна природа, близо до планина. Разполагаше с квалифициран медицински екип, голям парк за разходки на чист въздух, библиотека и кът за отдих. Възрастната жена знаеше, че тук ще бъде щастлива. Надяваше да срещне приятели и да загърби самотни ...