- Благослови, Господи, тази християнска къща, стопанина ù, а и стопанката - също... - Присвива едната си вежда отец Никола, току-що затворил хладния полъх от салона след баба попадия и себе си. – Сполай, че не са забравили да поканят и бедния слуга Божий на тази богата трапеза!

     - Добре дошли, свети отче, и ти бабо попадийо! – Бърза да каже чичо Иван - Радост е за нас да споделим...

(Поглежда към мен подканящо - Ставай, де!) Тази скромна софра с толкова хубави хора. Заповядайте!

Ставам, разбира се, да посрещна новодошлите. Докато поемам от попадията връхните дрехи, дядо поп се връща от салона с тумбеста дамаджанa вино и покрита с везан месал тава:

    - От дядо ви попа - винце, а от попадията - баклавата!

Подава ми тавата. - Грята  ракийка ли има, чадо? Сипни една, че блага ракия ми се е  допило... И на попадията – също!

Не сте виждали по-предразполагаща усмивка! А очите... Очите му - една светло-кафява топлота, която няма как да не възприемеш!

Ще речете: „Е! Сега те хванахме! От поп - почерпка?!”

Да, ама не! Това е Родопа планина! Тука всичко е по-различно, нали? Всеки знае!

Колкото и да се опитвам  да се намуся от намеците- не иде някак! Отец Никола... Заради посивялата брада и мустаците не мога да определя възрастта му, но се види - по жестовете и движенията, че е някъде над шестдесетте - сиреч, достатъчно натрупал жизнен опит човек. Знам само, че с чичо ми-кмета, са „дупе и гащи” - на лов, на риболов, в кръчмата...

    - Тури на ченгеля и формата! - Подава калимавката си отчето - Оти, ние ей-сегинка ще да подхванем някоя нашенска...

Ей-така, по най-простия  начин ми напомни отде съм и чий съм. Това е.

В същото това време, Дани, успяла да прегърне и разцелува попадията, дойде, та се поклони на отеца. Прекръсти я той, а тя и ръка му целуна! Това пък, какво беше?

    - Научихме я... Шепне стрина Мария - Научихме я, че така е редно... Видиш ли каква старателна е?! И ти би могъл... Ама си диване! Пък тя - все питаше, кога ще да дойдеш?! Наша Катерина ù найде твоя книга - на германски - по компютъра... Гледам я - чете и плаче! Хубаво виж да я не разревеш и сега! Главицата ти строшавам!!!

Обича да се шегува стринка ми, но сега май... Твърде сериозна е, така ми се види?!

Прегръщам я – за успокоение - ”Няма! Обещавам!’

Огънят в камината иска нови жертви. Подавам му две дълги – почти метър-цепеници. Светло-оранжеви  искри политат нагоре – през комина... Нагоре - към небето над Родопа, побеляла от първия декемврийски сняг, украсил боровете в двора. Дочува се отвън и шепота на планинския вятър, който гали клоните.  Разказва ледени приказки...

Следва.

Б.Калинов - Странник.

28.12.2012 .

Пловдив