Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част пета.

Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.

  Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”-  Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- готови са да отвърнат на думите от песента... Всеки момент ще затрептят! Дарил е Бог отчето с глас - великолепие! А и не само него... Казваха ми, че големият му син (Когото за съжаление  не познавам!), е оперен певец в Берлинската Щатс-опера, доколкото си спомням... А Иван - по-малкият, също учи в Консерваторията. С една дума - гени!!! Това се опитвам да кажа на седящата до мен художничка, приятелка... Но, тя е изцяло грабната от гласа на гайдата и още повече – от песента. Така че махам с ръка и едва тогава виждам, как чичо Иван ми прави знаци: „Кажи наздраве, бе момче! Стопанин ли си? Що си?!” Време е да опитаме и виното на отец Никола... Наливам вино във вече опразнените чаши и казвам:

- Наздраве на всички - стари и нови приятели! Добре сте ми дошли да стоплите душата ми и дома ми в тази зимна вечер! Да сте ми живи и здрави!

Звъннаха чашите многогласно, както са звънели чановете някога по ливадите на планината, та изпълниха всичко с радостен звук...И Душите и сърцата!

     - Може... „Bruderschaft”? - Мен питат. Синьо-зелен въпрос е. И няма как да откажа...

     - Да! Обаче по нашенски правила! - Намесва се отец Никола - Ще ви обясня! - Маха с ръка на кмета и всички да мълчат - Млъкни и ти, бабо попадийо, като не знаеш! Сега... Какво нещо е техният обичай, питам ви аз?! Кръстосват си двама германци ръцете... И всеки си пие от чашата, нали? А, така!!! А не е ли редно двама, които се обичат, да споделят виното, както и хляба насъщен? Тъй, де!

Взе отец Никола моята чаша, та я напълни с вино. И както я държеше за високия ствол изсипа в нея останалата в една паничка шарена сол...

    - Ето ви, чада мои, „Брудершафт”! Ако си кавалер... Ще изпиеш повечето! – Погледна  към мен отчето, но Дани, с едни разширени до немай-къде зеници взе чашата и изпи няколко глътки. Аз понечих да я спра и посегнах за чашата. Получи се така, все едно се борим кой да поеме това изпитание в по-тежката му част... Да!

Изпих до дъно соленото вино и разбих чашата в камината - на сол! Дани ми подаде нейната чаша, от която отпих глътка прекрасно вино. Ох! Върна ми се вкусът към хубавото в живота! Останалото допи тя сама и... Нейната чаша полетя след моята!

Какви сладки устни!!!

Чичо ми стана, отвори прозореца, който му беше най-близо, и изпразни пълнителя на пистолета си в небето... То, май не му обърна никакво внимание. Изглежда, бе заето със своите си дела… Светеха си звездите, както е било от памтивека. Само каменните зидове отразиха звука от изстрелите, но го забравиха почти веднага...  Зимният вятър вейна и  отнесе мириса на барута някъде нагоре - към Бели рид... Просто и лесно. Не обичам оръжията. Природата, както изглежда - също!

Стрина Мария е най-доволна от събитията... Дори не се скара на чичо, както е бивало при други случаи.

    - Да не прибързваме, отче! – Казвам почти на ухо на отец Никола-Та ние се познаваме едва...

Той се подсмива леко... Хваща ме през рамо и пак така тихо казва:

    -Че кой ти дава зор, синко? Има мноого време пред вас, двамата!  Може... А и би било хубаво да се стигне и до венчавка. Стринка ти - Мария ще е много щастлива! Но, по-важно от всичко, да знаеш, е това - и солта да ви е блага, когато сте заедно! Виж...

Обръщам се, за да срещна отново един поглед, взел цвета от Океана.

Следва.

Б.Калинов - Странник.

30.12.2012 г.

Пловдив.