Омагьосана
На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неустоимо привличане!
Гората е страшна отвън, мили! Сто пъти пусна бродник под сенките си - само грабежи, само разруха, разпиляха богатствата й... Затуй е враждебна, връхлита с всичките свои чудовища. Но ти не плаши се, пристъпяй - тя ще фучи, ще се зъби насреща ти - не спирай! Боязлив или не, клони разгръщай с трепетни пръсти... Вътре е толкова хубаво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Лозанова Всички права запазени
