Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
Nov 4, 2008, 7:13 PM

Омагьосана 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
736 0 3
  На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неустоимо привличане!

Гората е страшна отвън, мили! Сто пъти пусна бродник под сенките си - само грабежи, само разруха, разпиляха богатствата й... Затуй е враждебна, връхлита с всичките свои чудовища. Но ти не плаши се, пристъпяй - тя ще фучи, ще се зъби насреща ти - не спирай! Боязлив или не, клони разгръщай с трепетни пръсти... Вътре е толкова хубаво!

© Ели Лозанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??