Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
4 нояб. 2008 г., 19:13

Омагьосана 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
779 0 3
  На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неустоимо привличане!

Гората е страшна отвън, мили! Сто пъти пусна бродник под сенките си - само грабежи, само разруха, разпиляха богатствата й... Затуй е враждебна, връхлита с всичките свои чудовища. Но ти не плаши се, пристъпяй - тя ще фучи, ще се зъби насреща ти - не спирай! Боязлив или не, клони разгръщай с трепетни пръсти... Вътре е толкова хубаво!

© Ели Лозанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??