18.02.2007 г., 20:33

Опаковка наречена Биси

1.7K 0 8
2 мин за четене
Предстои ми да ви разкажа една история. Толкова е вълшебна, че никоя приказка не е достойна за нея. Тя приднадлежи  на действителността. Способна е да накара дори и най-големият песимист да повярва в магията на мечтите. И в същото време разкрива стойността на опаковката и нейното съдържание - двата основни елемента на съществото, наречено човек. И така...
  Преди 6 години имах една приятелка. Както сами можете да се досетите бяхме  неразделни . Тя бе много мило , сладко и нежно момиченце.  Мечтаеше да стане детектив и търсеше приключения под път и над път. Тя е най-големия оптимист, който съм   познавала някога. Никога не се отчайваше и винаги заразяваше другите с магнетизма си. Един ден обаче майка и замина за Поерто Рико... О, съвсем забравих! Не споменах, че Биси беше доста пълничка и носеше огромни очила, но това едва ли е от значение. 
... Та майката на Биси замина, а Биси остана в България. Моята приятелка не спираше да се усмихва и да вярва, че ще отиде при майка си. Така и стана! Сладкото пухкаво момиченце, което ме озаряваше с непоправимият си сангвинизъм,  замина. И макар да е на другият край на света,  моята Биси винаги ще топли сърцето ми. Тя ме накара да повярвам, че мога всичко, стига да имам вяра в себе си. Тук не става въпрос за самото и заминаване. Миналото лято Биси ми изпрати снимка. Изглеждаше страхотно. Беше отслабнала много и вече не носеше очила. Показах снимката  на един неин бивш съученик.  В първият момент той възкликна:
-Ехааааа! Кое е това маце?
-Това е Биси! - с гордост отвърнах аз.
- Глупости! Това не е онази дебела, очилата крава!
В крайна сметка успях да го убедя, че това е Биси. Сега много му се искаше да има до себе си такава готнина мацка, въпреки че преди 6 години само се чудеше как да я унижи. “Колко се е променила“ - заключи той.
Да, от една страна Биси промени това, което винаги мечтаеше да промени – нейната опаковка. Но за мен тя винаги ще бъде момиченцето, което беше преди 6 години. Опаковката не е от значение. Тя беше красива и си остана такава. Не защото се промени, а защото остана вярна на себе си. Момчетата от класа й няма да проумеят това, защото виждат само външният вид на човек!  Естетиката на опаковката е нещо евтино и преходно. Най-красивите неща са невидими за очите. Те са достъпни единствено, ако отвориш сърцето си за тях! Новата опаковка на Биси няма никаква стойност. Стойността е в успеха и да я промени.
 И както ми написа Биси в едно от писмата си: “Колкото по на дълбоко плуваш в океана, толкова по-красив става той”.    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Русанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поучителен разказ и много хубав,радвам се за приятелката ти,която е успяла да се справи с този си проблем. Винаги съм уважавала хората, които преодоляват препятствията,а фактът,че се е запазила като преди,я прави още по-хубава
  • "...Стойността е в успеха и да я промени".
    “Колкото по на дълбоко плуваш в океана, толкова по-красив става той”.
    Пишеш страхотно, разказът ти наистина е прекрасен, много истински и поучителен! Важна е душата - изгнилата отвътре ябълка много бързо се разваля и отвън, също както и душевно бедният човек винаги прозира отвътре, независимо с каква маска се е покрил. Браво!
  • Аз също съм на мнение, че вътрешната красота на човека,стои над външната.Позднавам красиви хора с грозна душа.Поздрав за позицията и добре разказаната история!
  • Това което си написала ме трогна много.Иска ми се и аз да имах способността да пиша като теб.Без съмнение и аз съм на това мнение,че опаковката не е важна,само вътрешната красота на човека е от значение и разкрива истиската му същност.
  • мерси за коментарчетата
    П.П Светла кажи на твоята приятелка че и се възхищавам от сърце! поздрави

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...