А, чакай, това не е ли ''моята'' позната,.. лелейй, как хубаво разказва...
Наистина имаше 24 часова стачка,. но. то не бяха прдварителни съобщения по
телевизия, радио,..даже и лозунги за събитието. А на гърко само му кажи стачка и
всички до един са на улицата,.. с развети знамена, транспиранти,..хванати за ръце скандираха...
Обикновенно в такива дни нямаше транспорт, даже и такситата се бяха спотаили някъде
да не ги обвинят в стачко измяна, защото ще дойде и техния ред да стачкуват...
Напазарувах от супермаркета в тази студена и дъждовита привечер, щях да мина през старата квартира на път за новата...Хазаите се полакомиха и отново вдигнаха наема,.. възпротивих се,
и си намерих нова квартира, по-голяма и удобна за същите пари,.. новите хазай вместо да търсят майстор да боядисва, заех се аз да я оправя...и сега две топки ключове подрънкваха из джобовете..
И тогава видях жена, свита на кълбо на спирката...
Мисля си, не е албанка,.. те не ходят полкова до късно на работа, пък и албанец да остави
жена си сама по нощите,.. абсурд,
Не е и украинка,.. те също не ходят до късно на работа, и една друга си казват за стачка,
или се обаждат някой техен да ги прибере с колата си...
Само е българка,..ние се трепем по нощите,.. нямаме познати, които да милеят за нас, та
едва ли да се предупреждаваме, че ще има някаква стачка...
- Добър вечер - поздравих учтиво - Госпожо, днес има 24 часова стачка, не знаете ли...
Няма никакъв транспорт,.. вижте даже няма и хора по улицата..Опасно е,ще се разболеете .
Има два варианта,.. да дойдете с мен,.. или надолу по улицата е полицейското управление
и да пренощувате там, ако ви приемат де...
- Защо не си гледаш работата,.. не съм търсила помоща ти, и без теб ще се справя - рече
тя троснато - Дали ще се разболея или не, си е моя работа...
- Извинявайте, ..исках да ви помогна , все пак нали сме..
- Хайде няма нужда - прекъсна ме тя и се зави в якенцето си...
Тръгнах си,.. може би имаше право жената, изведнъж се появявам аз и предлагам или
в къщи или в полицейският участък,.. ами и аз да бях може би така щях да отговоря...
Може би, може би,.. ама си е студеничко.
- Господине,.. господине,.. може би имате право, чакай идвам с теб - провикна се тя след мен
Изтътри се от желязната пейка, взе чантата си ''дубайка'', поразмърда вкочанените си крака...
Ей, ами вземи си маратонки, или по-високи обувки,.. погледнах към обувките й,.. все едно
стъпяш направо в локвичките, подгизнали от дъжда....
- Добро решение,.. аз живея наблизо,. хайде , чакам ви...- промълвих
Подслоних я под чадъра,..то един чадър, тя полумокра, аз полу сух...
Вятърът се позасили и дъждът сякаш се завъртя право в нас,...уж чакаме пролет, а е
така студено,.. на уличното осветление дъждеца сякаш изглеждаше като мъглива пелена...
Отидохме в старата квартира...
Нали при всека нова квартира даваш предплата, та когато решиш да я напуснеш, един вид
''живееш'' безплатно,...яд ме беше на старите хазай и бях пуснал климатика да работи на
топло ''шест ''...
- Госпожо, пристигнахме,.. малко скромна квартирка, но против апергия е супер...ако искате
обадете се на ваши познати, че сте при българин, да не се притесняват хората...
- Да се обадя, ама ми е поднала батерията,.. нямам зарядно - смотулеви тя
- Не се безпокойте, имам зарядни,.. все някое ще стане,.. ще го заредите..
Дръкнах в чекмеджето, извадих зарядни,.. добре, че имах за Нокия...
- Сега, събличайте мокрите дрехи,... имам едра сол да си напарите първо краката...- занареждах
като стара свекърва, приготвих легена с топла вода , солта, ...завъртях се като пумпал из стаята
Жената гледаше с недоумяващ поглед, сякаш виждаше в мен прикрит ласкател...
Псевдо обувките и чорапите й бяха мокри,...несигурно потопи краката си в легена...
- Госпожо, ето ви сухи чорапи,.. кърпа,.. - занареждах отново - Това е клин, тениска, вълнена
блуза,..риза за пижама,.. хавлия за баня,.. чаршафи, калъвка...
Извадих нещата от гардиероба и ги сложих на леглото...тя наблюдаваше безмълвно.
- Ето тук, ще ви оставя хляб, яйца,..има кашкавал и узо,.. да си пийнете след банята, ей
така за кураж и да се стоплите и вътрешно - усмихнах се дружелюбно - А сега ще ме извините
но трябва да отивам на работа, чакам служебният микробус долу на спирката,.. работя на смяни
и сега се падна дългата нощна смяна,.. утре около 14 часа се прибирам,.. Вие не се притеснявайте
сега заключете външната врата след мен,.. а утре сутринта трябва да се измъкнете преди 8.00,
да не ви видят хазаите, нали ги знаеш гърците завистници...
Станал съм първокласен лъжец,.. как успях да съчиня такава опашата лъжа...
- Хайде, да тръгвам да не ме чакат колегите,.. а, щях да забравя, вън има саксия с цветя,
сложете ключа вътре,.. и да не забравите за хазяите... Лека нощ...
Тръгнах към новата си квартира,.. много ми дреме за хазаите, нали вече я се
видим , я не,...ау, какво блаженство ще бъде в новата квартира, чисто, свежо...
Добре, че работата ми е наблизо, даже и да вали и да има две апергии , все ми е тази...
След работа минах през старата квартира,.. да видя все пак
Отключих, ..лъхна ме топлина премесена с някаква неприятна миризма,...климатикът работи,
газовият котлин, бе първата ми мисъл,.. ох, изключен, но изпоцапан,...чурубките от яйцата
в един плик до него,..леглото омачкано, сякаш до последно мечки са се борили в него,..
дрехите намятани по стола,..
Е, хайде пък и аз, бързала е жената, нали казах 8.00 да е излезнала,...
Банята добре, поне няма да чистя допълнително, хавлията още влажна...ама и аз съм бил и
страшен махнаджия, аз я поканих нали...
Я, няма го зарядното,.. сигурно го е прибрала в чекмеджето,.. няма го там
Отворих горното чекмедже,.. там имаше разни имитации на дрънкулки, пръстенчета,
гривнички, няколко ''златни'' синджирчета със ''скъпоценни''камъчета в ефектни кутийки,..
бях ги прибрал от една изложба на китайски '' бижута '',.. не струваха нищо, но външният
ефект беше поразителен,.. бях ги приготвил за племеннички и познати, един вид подарък..
Да, ама ще има да чакат за '' скъпоценностите ''... нямаше ги и тях
Застанах в средата на стаята,...
Изведнъж започнах да се смея,.. но с онзи смях на щастлив и безгрижен човек...
наистина, няма не наказано добро....
Събрах използуваните дрехи, завивки,.. боклука от кухнята и тоалетната,..и заедно с легена
посетиха кофата за смет...
Окопитих се, госпожите се размърдаха да стават, извадиха шепа центове да платят
кафето си, нарамиха чантите ''дубайки ''...
- Ох да вървя да пусна на моите готованци парите ..- изрече Дида
- А, аз тази работа я направих отзарана, даже и колет им спретнах - похвали се ''разказвачката ''
- Аз няма на кого да пращам , да се оправят сами - ведро съобщи бузестата
Загледах се след тях в едрите им задници...
Какво, да им крясна '' Тази лъже,.. тя ми откраде ''златните '' бижута и
зарядното,.. тя е мръхла,.. тя е...''
© Petar stoyanov Всички права запазени