30.09.2021 г., 19:16 ч.

 Опашатата лъжа 2 

  Проза » Разкази, Други
457 1 4
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

             А, чакай, това не е ли ''моята'' позната,.. лелейй, как хубаво разказва...

             Наистина имаше 24 часова стачка,. но. то не бяха прдварителни съобщения по

телевизия, радио,..даже и лозунги за събитието. А на гърко само му кажи стачка и

всички до един са на улицата,.. с развети знамена, транспиранти,..хванати за ръце скандираха...

Обикновенно в такива дни нямаше транспорт, даже и такситата се бяха спотаили някъде

да не ги обвинят в стачко измяна, защото ще  дойде и техния ред да стачкуват...

Напазарувах от супермаркета в тази студена и дъждовита  привечер, щях да мина през старата квартира на път за новата...Хазаите се полакомиха и отново вдигнаха наема,.. възпротивих се,

и си намерих нова квартира, по-голяма и удобна за същите пари,.. новите хазай вместо да търсят майстор да боядисва, заех се аз да я оправя...и сега две топки ключове подрънкваха из джобовете..

             И тогава видях жена, свита на кълбо на спирката...

Мисля си, не е албанка,.. те не ходят полкова до късно на работа, пък и албанец да остави

жена си сама по нощите,.. абсурд,

Не е и украинка,.. те също не ходят до късно на работа, и една друга си казват за стачка,

или се обаждат някой  техен да ги прибере с колата си...

Само е българка,..ние се трепем по нощите,.. нямаме познати, които да милеят за нас, та

едва ли да се предупреждаваме, че ще има някаква стачка...

- Добър вечер - поздравих учтиво -  Госпожо, днес има 24 часова стачка, не знаете ли...

Няма никакъв транспорт,.. вижте даже няма и хора по улицата..Опасно е,ще се разболеете .

Има два варианта,.. да дойдете с мен,.. или надолу по улицата е полицейското управление

и да пренощувате там, ако ви приемат де...

- Защо не си гледаш работата,.. не съм търсила помоща ти, и без теб ще се справя - рече

тя троснато - Дали ще се разболея или не, си е моя работа...

- Извинявайте, ..исках да ви помогна , все пак нали сме..

- Хайде няма нужда - прекъсна ме тя и се зави в якенцето си...

Тръгнах си,.. може би имаше право жената, изведнъж се появявам аз и предлагам или

в къщи или в полицейският  участък,.. ами и аз да бях може би така щях да отговоря...

Може би, може би,.. ама си е студеничко.

- Господине,.. господине,.. може би имате право, чакай идвам с теб - провикна се тя след мен

Изтътри се от желязната пейка, взе чантата си ''дубайка'', поразмърда вкочанените си крака...

Ей, ами вземи си маратонки, или по-високи обувки,.. погледнах към  обувките й,.. все едно

стъпяш  направо в локвичките, подгизнали от дъжда....

- Добро решение,.. аз живея наблизо,. хайде , чакам ви...- промълвих

Подслоних я под чадъра,..то един чадър, тя полумокра, аз полу сух...

Вятърът се позасили и дъждът сякаш се завъртя право в нас,...уж чакаме пролет, а е

така студено,.. на уличното осветление дъждеца сякаш изглеждаше  като мъглива пелена...

              Отидохме в старата квартира...

Нали при всека нова квартира даваш предплата, та когато решиш да я напуснеш, един вид

''живееш'' безплатно,...яд ме беше на старите хазай и бях пуснал климатика да работи на

топло ''шест ''...

- Госпожо, пристигнахме,.. малко скромна квартирка, но против апергия е супер...ако искате

обадете се на ваши познати, че сте при българин, да не се притесняват хората...

- Да се обадя, ама ми е поднала батерията,.. нямам зарядно - смотулеви тя

- Не се безпокойте, имам зарядни,.. все някое ще стане,.. ще го заредите..

Дръкнах в чекмеджето, извадих зарядни,.. добре, че имах за Нокия...

- Сега, събличайте мокрите дрехи,... имам едра сол да си напарите първо краката...- занареждах

като стара свекърва, приготвих легена с топла вода , солта, ...завъртях се като пумпал из стаята

Жената гледаше с недоумяващ поглед, сякаш виждаше в мен прикрит ласкател...

Псевдо обувките и чорапите й бяха мокри,...несигурно потопи краката си в легена...

- Госпожо, ето ви сухи чорапи,.. кърпа,.. - занареждах отново -  Това е клин, тениска, вълнена

блуза,..риза за пижама,.. хавлия за баня,.. чаршафи, калъвка...

Извадих нещата от гардиероба и ги сложих на леглото...тя наблюдаваше безмълвно.

- Ето тук, ще ви оставя хляб, яйца,..има кашкавал  и узо,.. да си пийнете след банята, ей

така за кураж и да се стоплите и вътрешно - усмихнах се дружелюбно - А сега ще ме извините

но трябва да отивам на работа, чакам  служебният микробус долу на спирката,.. работя на смяни

и сега се падна дългата  нощна смяна,.. утре около 14 часа се прибирам,.. Вие не се притеснявайте

сега заключете външната врата след мен,.. а утре сутринта трябва да се измъкнете преди 8.00,

да не ви видят хазаите, нали ги знаеш гърците завистници...

                   Станал съм първокласен лъжец,.. как успях да съчиня такава опашата лъжа...

- Хайде, да тръгвам да не ме чакат колегите,.. а, щях да забравя, вън има саксия с цветя,

сложете ключа вътре,.. и да не забравите за хазяите... Лека нощ...

                   Тръгнах към новата си квартира,.. много ми дреме за хазаите, нали вече я се

видим , я не,...ау, какво блаженство ще бъде в новата квартира, чисто, свежо...

Добре, че работата ми е наблизо, даже и да вали и да има две апергии , все ми е тази...

                   След работа минах през старата квартира,.. да видя все пак

Отключих, ..лъхна ме топлина премесена с някаква неприятна миризма,...климатикът работи,

газовият котлин, бе първата ми мисъл,.. ох, изключен, но изпоцапан,...чурубките от яйцата

в един плик до него,..леглото омачкано, сякаш до последно мечки са се борили в него,..

дрехите намятани по стола,..

Е, хайде пък и аз, бързала е жената, нали казах 8.00 да е излезнала,...

Банята добре, поне няма да чистя допълнително,  хавлията още влажна...ама и аз съм бил и

страшен махнаджия, аз я поканих нали...

Я, няма го зарядното,.. сигурно го е прибрала в чекмеджето,.. няма го там

Отворих горното чекмедже,.. там имаше разни имитации на дрънкулки, пръстенчета,

гривнички, няколко ''златни'' синджирчета със ''скъпоценни''камъчета в ефектни кутийки,..

бях ги прибрал от една изложба на китайски '' бижута '',.. не струваха нищо, но външният

ефект беше поразителен,.. бях ги приготвил за племеннички и познати, един вид подарък..

Да, ама ще има да чакат за '' скъпоценностите ''... нямаше ги и тях

                Застанах в средата на стаята,...

                Изведнъж започнах да се смея,.. но с онзи смях на щастлив и безгрижен човек...

наистина, няма не наказано добро....

Събрах използуваните дрехи, завивки,.. боклука от кухнята и тоалетната,..и заедно с легена

посетиха кофата за смет...

                Окопитих се, госпожите се размърдаха да стават, извадиха шепа  центове да платят

кафето си, нарамиха чантите ''дубайки ''...

- Ох да вървя да пусна на моите готованци парите ..-  изрече Дида

- А, аз тази работа я направих отзарана, даже и колет им спретнах - похвали се ''разказвачката ''

- Аз няма на кого да пращам , да се оправят сами - ведро съобщи бузестата

               Загледах се след тях в едрите им задници...

               Какво, да им крясна '' Тази лъже,.. тя ми откраде ''златните '' бижута и

зарядното,.. тя е мръхла,.. тя е...''

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси извинявай,че отново закъснявам...Но и тук много си права, голяма част от сънародниците ни зад граница са носители на отрицателното, още по-лошо е ако му помогнеш, а той си мисли, че си му задължен.И малкото добри хора едва могат да изплуват
  • Петър, стана ми тъжно!
    "Само е българка,..ние се трепем по нощите,.. нямаме познати, които да милеят за нас...."
    А края си е много истински. Преди години имах един постоянен клиент в ресторанта- българин. Един ден покани 6-7 човека, да празнува рождения си ден. Помоли ме да плати на другия ден , като си получи заплатата. Познай! Повече не се появи. Но най-кофти ми стана , когато го срещнах след 2 години у едни приятели и той ми подаде ръка да се запознаем. Няма ненаказано добро.
  • О, разбира се,Зигфрид,.. това е нарицателно име за онези чанти за багаж, направени от найлонови нишки с две дръжки и цип отгоре., много здрави и надеждни, с различна вместимост....може би са ги използували за превоз на багаж по дистинацията Дубай-София
    в Гърция струваха 1-2 евро, и гурбетчиите масово ги ползуват.
    А така и става,.. няма ненаказано добро
  • Хареса ми! Уви, така става някой път…
    А, Петре, кажи ми моля ти се какво е чанта “дубайка” щото аз от чанти не разбирам 😅😅 някаква специална чанта ли е това 🤔😅
Предложения
: ??:??