Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
4.04.2008 г., 11:52 ч.

Опитомена 

  Проза » Други
1285 0 4
1 мин за четене

Канарче пърха... с ударите на сърцето... и сякаш ще изскочи през очите ми. Трескавост вали от миглите и плаха нервност пропълзява от усмивките...

Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, търся да се припозная някъде... или поне да се уморя от препускането. И умората да дойде като изцеление...

Не ме раняваш. Ранявам се сама. Със хаотичните копнежи на душата. Със завоалираната нежност в ръката ми, когато посяга към твойта ръка. С онази жажда, която порязва и се превръща в стенание... И се заклевам. В себе си. Пред себе си... отдавна опитомена. Без да си дам сметка. Само на моменти разчитам отсъствие на собственото си принадлежене.

Звуци от тромпет ме превръщат в пленница. Мелодията се просмуква през дрехите и се сраства със кожата. Съзаклятничи със сетивата ми и търси да я приютя... Проклятията си превърнах в изповеди, обрекох се на прикрита обич, най-вече опитвайки да я скрия от себе си. Но нощите са летни бури, а утрото... утрото е примиреност.

От края на една любов не можеш да излезеш цял. Другото е просто заблуденост. Но имам нужда от нея, за да се изправя след приземяването. Само онези моменти на питомност, които усещам в очите ме плашат. И раждат канарчетата във сърцето. Пърхащи до изнемога. Трескавостта тълкувах като птича песен... а песента оказа се тревоги.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ранявам се сама. Със хаотичните копнежи на душата"
    ...
    "От края на една любов не можеш да излезеш цял. Другото е просто заблуденост. Но имам нужда от нея, за да се изправя след приземяването."

    Рали, започваш да пишеш все по-осъзнато. Хаосът дава път на опита...
    Поздрав!
  • Не ме раняваш. Ранявам се сама. Със хаотичните копнежи на душата. Със завоалираната нежност в ръката ми, когато посяга към твойта ръка..


    Страхотно казано.. Точно така се чувствам и аз в момента .
  • От края на една любов се излиза с едно крило,в повечето случаи другото е скършено...!Браво отново за невероятния изказ и начинът, по който предаваш чувства и настроения!Обичам да те чета!
  • Поетична проза.Поздрави.
Предложения
: ??:??