Габриел
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майка си. Вече от пет месеца бях безработен, а парите вкъщи никога не достигаха. Дори понякога нямахме храна на масата си.
Бях само на двадесет и пет години. Започнах да се трудя още през последната година от гимназията. Баща ми беше починал и трябваше да се грижа за майка си. Тя беше много болна и почти не ставаше от леглото. А беше невъзможно да се издържаме само с финансовата помощ, която държавата ни даваше. От ранна възраст се научих да се боря. Превърнах се във възрастен, когато моите връстници не мислеха за друго, освен за купони и връзки с различни хора. Имах работа в едно заведение за бързо хранене. Но наскоро, собственикът фалира и трябваше да ликвидира бизнеса си. Останах без работа. ...