/логично продължение на https://otkrovenia.com/bg/proza/na-gosti-pri-aborigenite
- Какво има, госпожи?
- Идваме за опровержение…
- Опровержение?
- Вчера ни показаха във вашия сайт какви гадости сте писали по наш адрес…
- В сайта ни?
- Ето – вижте на телефона…
- Аааа… Как да ви обясня… Опровержение, разбира се, може да пуснем. Ако проверката покаже нещо нередно. Но…
- Няма „но“! Веднага пускайте!
- Госпожо, това е литературната ни страница. И сме публикували художествено произведение за нашенска „американка“, отбила се при аборигените тук…
- Именно! Изтрийте го!
- Обяснявам пак – това е художествено произведение… Няма имена, няма названия на заведения, на местности, на селища… Художествена измислица…
- Не е! За нас е, ние ли не помним…
- Госпожо, не зная какво помните, обаче…
- Абе, аз ли не знам какво е станало… Трийте го! Че ще ви съдим…
- Не зная как сте с правото, госпожо, но законът изисква ищецът да докаже твърденията си. Не обвиняемият да доказва, че не е камила…
- Тоя да дойде тук и да каже откъде е разбрал…
- Госпожо, ако имате подобни желания – обърнете се към съда. Тъй и тъй, напишете, разпознах се в сатиричния образ в разказа и сега искам…
- Искам, я… Длъжни сте да се извините, да изтриете написаното, да накажете този, дето си позволява да изнася пред хората подобни разкрития…
- Тоест, вас ви дразни самото разкриване на случката? Гневна сте, защото нещо, което бихте искали да е скрито-покрито, излиза наяве?
- Да! Не е работа на тоя или оня какво сме казали или направили…
- Ами ако оставим разказа и хората се посмеят над вас? Ако вдигнем завесата над лицемерието? Ако…
- Ще се обадя на… Има на кого! Нахалници! Вие знаете ли…
- Слава Богу, не знам и хич не ща да ги знам… Уф, махнаха се…
© Георги Коновски Всички права запазени