Оптимизация
Ангелчето Ачо долетя до трона и се бухна по лице в пухкавия облак, върху който Всевишният беше стъпил. Удобен облак – позволяващ на вечно стария млад Бог да отпусне уморените си крака и поуспокои ревматизма.
- Какво пак? – попита Той, макар да знаеше за произшествието предварително – нали по Неговата промисъл ставаше всичко навред и во веки веков…
Ачо отръска от небесния прах младежките си крилца и запъхтяно доложи:
- О, най…
- Зная, зная… Карай направо!
- Архангелите са нарушили рецептата…
Модерната реч за минимикрополусекунда щеше да обърка Бога, но той овреме видя словесната пролука.
- Рецептата?
- За човеците – поясни ангелчето, макар да беше наясно, че Бог е още по-наясно…
- Какво по-точно?
Ами… Съотношението ум, разум и лайт полуреализъм…
Бог се усмихна.
- Искаш да кажеш, че създават новите хора по-големи скептици и философи?
- Обратното. Намаляват ума и разума до минимум, влагат повече лекота, безгрижие и безотговорност…
Той кимна.
- Зная, разбира се. Новата рецепта одобрих преди няколко земни века. Тогава бяхме прекалено вглъбени в градежа на човечеството. И прекалихме – Леонардо, Микеланджело, Шекспир… Намалихме дозата по рецепта и през последния век архангелите удариха на пестеливост. А сега вече сами разбират – няма нужда от излишни за хората елементи в душите. Необходима е оптимизация. Защо да хабим ум и разум, когато хората си служат с един пръст за айфона, с половин око гледат наоколо си – дори по хубавите си половинки, използват душата само за ровене по нервите, стараят се да са далеч от реалния и духовния живот, бягат… Абе, какво ти разправям? Ти нали си ангел-хранител, познаваш проблемите…
Ангелчето Ачо кимна тъжно, сещайки се за помрачнените серафими, които го бяха извикали на събеседване, защото… Но това е друга тема…
- Ха върви си сега! – каза благо Той – И, понеже си загрижен за проблемите на естеството Наше, от утре те прехвърлям в отдел „Нови“. Ще работиш върху образите на новите същества, които смятам да заселя на Земята…
- А хората? – попита ангелчето трепетно.
- Ще видя… Няма да са само динозаврите в Небитието, я… - каза той с нежна любов и небесна доброта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
