25.11.2016 г., 7:47

Oрис (Сафина) 14

765 0 0
3 мин за четене

         

 

Тя ми каза, че ме обича.

 

„Да те имам в разгара на нощта,

ти – проблеснала, пламенна искра,

да прелея в душата ти вечната нежност,

да се скрия в безмълвната безбрежност,

да те имам, да сияя –

с мен безпаметно да изчезнеш в безкрая...”

 

Чух думите й и първоначално не ги разбрах, притихнал в ръцете й. Неестествената тишина, ширеща се в Планините на Забравата, като че се превърна в плътен слой замръзнало стъкло, което покри цялата Вселена.  

Сякаш нямаше дори вятър. Дъхът й се стелеше по шията ми и бе единственият звук в нощта. Не я виждах, но ръцете й бяха сключени зад врата ми, а гласът й току-що бе изрекъл това, за което живвех. Любовта й към мен.

Останах безмълвен, вторачен в почти невидимия й образ, съвършено прероден и променен. Исках да й кажа толкова неща. Но мълчах, опиянен и пресътворен от думите й.

Тогава тя ме целуна и устните й повикаха небесната светлина при мен. Изгубиха се в моите и превърнаха времето в безсмислено понятие, а страстта се претопи в ефирна и съвършена плитка от нас двамата.

Колко пъти й отговорих? Колко пъти повторих двете думички? В безкрайната и кратка нощ, така тъмна, така непроницаема, почти болезнено тиха и плашещо спокойна, аз изричах пак и пак едно и също нещо, всеки път с различен глас, с различен плам, с различен копнеж.

Думите й само потвърдиха това, което бях прочитал в очите й при всяка една наша среща. Наистина не се бях излъгал, не бях се надявал напразно. Оттук нататък тя беше само моя, моя за цял живот.

Излязох в безмълваната нощ и запалих цигара. Небето трепкаше със звездния си плащ, неподвижните листа на Елмазените и Смарагдените дървета проблвсваха мътно, а Златните храсти хвърляха жълтеникави отблясъци. Седнах на мраморната пейка пред къщата и запуших, съзерцавайки лунните краски на кадифеното небе. Дълбоко в душата ми се ширеше безметежно спокойствие като че за пръв път в живота ми. Сладка, мека нирвана грееше като нежно слънце в гърдите ми, свързана с нейния образ. Лицето й ме озаряваше и превръщаше всяка секунда в сладостна мисъл за нея.

Облегнах се назад и бавно изпуснах пушека от цигарата.

С нетърпение чаках сутринта и знаех, че няма да мога да заспя.

Запалих втора цигара и притворих очи в копринената нощ.

А с утрото дойде и Апокалипсисът, пълното разрушение на дивния блян, дойде пак от очите й, очите, които ме прераждаха и унищожаваха само за секунда.

 

Следва продължение...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Или когато Краят е Начало

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...