Орисия
Септември си отиваше, отнасяйки последните топли дни. Баба Мита ставаше още по тъмно - утринният мрак не я плашеше, страшен беше, когато се спуснеше с вечерта. Този страх се загнезди у нея, откак загуби дядото. Последните му месеци бяха агония... Баба Мита не заплака пред него, стискаше зъби и му даваше кураж. Но излезеше ли от стаята, даваше воля на сълзите, кръстеше се и шепнеше: „Господи, няма ли да сложиш край на мъките му...” Страхът от неминуемата загуба отстъпваше пред болките и страданието на дядо Желязко. Повече от половин век деляха радости и неволи. С къртовски труд успяха да изгледат, изучат и задомят петте си деца. Никой от петимата не се върна на село, пръснаха се по градовете, отлетяха... И си останаха сами - с усърдната работа, болежките си и старостта.
Когато Желязко издъхна, първите ù думи бяха: „Отърва се горкичкият...” Но после, след погребението, когато всички се разотидоха и всеки се прибра при някого, самотата я стисна за гърлото. Цяла нощ седя на крайчето на леглото и плака.
***
Баба Мита се учуди, никога петъкът не ù е бил така спорен като днес. Свърши сума ти работа. Не знаеше защо, но нещо я накара да сложи повече храна на животните. Остави си един краищник само за вечеря, а другия хляб даде на кучетата, макар да знаеше, че няма да има за закуска. Надвечер седна на външните стълби и се умисли за децата и миналото. Съвсем мръкна, но не ù се влизаше още вкъщи. Стана, обиколи градината, спря до всяко дърво, спомняйки си кой и кога го е засял. Постоя още малко на двора и се прибра. Хапна малко и набързо, сякаш нещо я пришпорваше и отброяваше времето. Преди да легне, видя, че е забравила лампата в антрето да свети. Присегна се, но загуби равновесие, кракът ù се оплете в нощницата и политна. Главата ù се удари в желязната рамка на леглото и се свлече - изгуби свяст. Не знаеше колко е лежала, но беше се сковала и не можеше да помръдне. Вика за помощ, но нямаше кой да я чуе. Примирена затвори очи и заплака: „Ох, деца, деца, къде сте ми...„ Отново вика за помощ, но вече без глас...
Когато утрото дойде, пръстеният под бе изпил последната топлинка от вкочаненото тяло. Цял ден кучетата лаеха и дращеха по вратата. Когато падна нощта и луната увисна неподвижно на черното небе, седнаха пред вратата - виеха и оплакваха стопанката си... Хлопна врата, някой напсува и хвърли камък, за да ги накара да млъкнат.
***
Пет дни след нощта, в която баба Мита издъхна, разтревожени съседи се обадиха на най-малкия ù син. Вестта обиколи селото, а няколко часа по-късно пристигнаха синовете и дъщерите ù. Сведоха глави пред изстиналото, сгърчено тяло на майка си - срам и болка, отчаяние и мъка свиха сърцата. Не смееха да се погледнат в очите...
Пет деца, а тя си отиде сама и безпомощна...
Много плакаха и се питаха дали ще им прости... Толкова ги обичаше, че знаеха отговора - ДА...
Само съвестта щеше да ги пари - до края на дните им...
© Силвия Райчева Сеймира Дони Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!.......... Поздрав сърдечен, Силви! Как съм пропуснала?
-
Разплака ме, Силвия...
Ужасявам се при мисълта, че сега има толкова много такива случаи... с тази разлика, че децата не се трогват изобщо от загубата на додителите си, а още невидели ги след съобщението за смъртта им, започват като лешояди да бързат с документите по наследството, за да го продадат светкавично...
Бях свидетел на такива случаи... и бях потресена...
Браво и от мен за този разказ!
Лъха човещина и благородство при прочита... фин начин за въздействие върху съвестта... -
Маги, сърдечно ти благодаря, мила!
Не можем да избягаме от орисията - самота... -
как ме жегна само...
истинско, с човещина и мъдрост написано...
Силвия, трогната съм и впечатлена..
сърдечно, те прегръщам.. -
ИВОН благодаря! Но... по- добре да не се стига до тази прошка...
СВЕТЛЕ благодаря! Ако не живеех с мама, сигурно щях да последвам примера ти...
ЛАТИНКА благодаря! Да историята е истинска, за съжаление...
РАДИ благодаря! И то каква...
-
Да Силви. Старостта е самотна болка
-
Със сигурност е истинска история. Преди години писах за една баба в Ст. дом в Сливен, още по-потресаваща случка, която няма да забравя. Справила си се отлично, Силве!
-
Преди години по руската телевизия вървяха реклами, които много ме впечатляваха. Едната беше: Оправете си кранчето, защото капе! Друга: Загасете лампата в антрето, пестете електроенергия! А най-много ми харесваше: Обадете се на родителите си!
Нали все нямаме време и си казваме: Стана късно, утре ще се обадя, сега ще готвя или ще лягам и...минал цял месец. Винаги след тая реклама звънях на майка и й казвах да спре да ми звъни, за да мога и аз веднъж да й звънна и да я изненадам. А тя ми отговаряше: Знам, че нямаш време, та затова аз ти звъня. А на възрастните си родители, които живеят сами е задължително да ги чуваме всеки ден, за тяхна радост и за наше успокоение, че са живи и здрави!!! А има деца дето се карат при кого да не е майка им. Нищо, че сама е отгледала петте си деца и се е лишавала от всичко, но като остарее вече на никого не е нужна, колко жалко.
Силве, браво за разказа!!! -
Благодаря ви за отделеното време и милите думи Веселка Кръстина!
-
Силно въздействащ и много талантливо написан разказ!
Възхитена съм! ПОЗДРАВИ! -
Разтърсващ разказ!!!
Думите ти си знаят местата! -
Благодаря ви, че прочетохте Антонио, Любомир!
-
Думите са излишни сълзите в очите казват всичко.Това е живота.......
-
Благодаря Веси! Благодатна и щастлива година и за теб!
-
Разказ, почерпил вдъхновение от реалния живот - с мъката, грозотата, неблагодарността. Това, което го отличава от приказки между приятели е високата му художествена стойност. Метафорите и символите ти постигат толкова силно внушение, че едва ли някой е останал безразличен след прочита му. Позволи ми да ти честитя новата година, в която ти пожелавам да срещнеш повече радости, които да споделиш с нас.
-
Благодаря ви Водолея, Сис!
Майките винаги прощават... -
Разплака ме твоят разказ, Силви! Де да можеше да няма такива случки в живота на хората!
Поздрав от мен за силната творба! -
Благодаря Ангел! Честита и щастлива 2010!!!
-
Разтърси ме твоята история, Силвия!
Радвай ни с твоите творби и през новата година!
Късмет ти желая!
-
Благодаря Галина!
Благодаря Борко!
Благодаря Роси!
Светла и честита 2010!!! -
Навяваш тъга в празника,но има и такива моменти...
-
Много човешко и много силно, Силви!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ели!
Елена!
Илко!
Лека и спокойна вечер!