22.10.2025 г., 6:12

Още една хубава жена

221 0 2
1 мин за четене

разказ (с неочакван край)

 

"Този, който гледа навън — сънува. Този, който гледа навътре — се събужда." Карл Юнг

 

 

Тя спря за момент до стената, осеяна с копия на един и същ плакат. Усмивката на Джулия Робъртс — сияйна и обещаваща, — беше точно срещу нея. „Хубава жена.“ Простата, беззащитна магия на заглавието я убоде като игла на спринцовка с антибиотик!

 

През изплъзналите се като светулки от дланта на дете години, тази хубавица не беше успяла да стане звезда в ничие небе — нито в мъжките очи, които бързо губеха интерес, нито в собствената си мечта, избледняла като грим след дълга дискотечна нощ.

 

Витражът на елегантността от екрана бе рязък упрек на фона на нейното отражение в стъклото на билетната каса. Роклята си — предизвикателно къса и ярко червена, — тя вече не я усещаше като оръжие, а като униформа на отчаянието.

 

„Дали филмът ще бъде ключът?" — запита се красавицата. Не, не за радикален ъпгрейд на тялото — годините не се префасонират толкова лесно! Но може би за една актуализация на софтуера — нова версия на нейната лична история, патч за самотната душа... някаква малка, но важна корекция в програмата на битието, която да ѝ позволи поне да се рестартира без фатални грешки.

 

Тя протегна банкнота към неподвижното, безизразно лице в касата.

 

— Един за „Хубава жена“, моля — каза тя с глас, в който странно се смесваха предизвикателство и молитва.

 

Билетът в ръката ѝ беше повече от картонче. Беше протокол за свързване с една успяла илюзия — временен пропуск в небето на друга мечта...

 

След прожекцията, тя излезе навън. Нощта миришеше на дъжд и бензин. В тази беззвездна, аморфна ситуация, една лимузина спря пред нея — същата, като от филма!

 

Предната врата се отвори и тя видя на шофьорското място Ричард Гиър.

— Влизай — каза той с лека усмивка. — Ти си плати билета.

 

Тя се поколеба само за миг.

После се наведе и отвори вратата...

 

(Реално, никой не видя дали героинята наистина влезе вътре — или отново стана част от собствения си филм.)

 

КРАЙ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...