11.07.2018 г., 7:56

Още нашенски

722 2 6
1 мин за четене

Абе, нашата полиция хич я нямало.

Огледай се - и то баш когато те обират - и какво?

Кьорав полицай няма да зърнеш.

А другаде... О, там ще видиш какво означава полицейска работа!

Ей го - бях аз в Париж. Пуша си спокойно, сетне, както си му е редът у нас - хвърлям фаса и, естествено, улучвам близкото дърво, а не кошчето.

Пък до мен цъфна един полицай.

Мърмори що мърмори, аз взех фаса и този път уцелих.

Сетне запалих следващата цигара.

Тъкмо метнах и него фас, а до мен - нов полицай...

 Абе накратко - в Париж има десет хиляди полицаи.

хххх

По улиците на наше село един се разнесе страшен вик. Не вик -направо вопъл. Излетяха навън бабите и дядовците, оцелели след пенсионния мор, и що да видят- по улицата върви крава, ама истинска, и реве ли, реве като скитащ продавач:

       -Мляко, българско млякооооо...-и с фалцет добавя. - И сирене, и кашкавал предлагам...

       Зяпат бабите и дядовците, зяпат малчуганите, оставени на временен гардероб за през лятото, и знаещи, че българското мляко го произвеждат чужденци, зяпат и мълчат. А кравата надава сетни вопли:

       -Мляко, бе хора, българско мляко, натурално, краве... Направо от вимето, дето се вика...Хайде, бе хора , купувайте, че ще умира и аз от град...

       А сетне, уморена и претръпнала, сведе рогата главата и изрева за последно...

- Мляко, сирене, кашкавал български... - гътна се и примирено пропъшка - и говеждо...

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Повече - genekinfoblog.wordpress.com

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Лиа!
    Не знам защо съм така урочасан, искам да раздавам смях, пък става една...
  • Аз какво да кажа, освен...милата кравичка! Труден живот и за нас и за добичетата. Много точно описваш реалността ни и понякога човек се смее, но през горчиви сълзи.
  • Благодаря, Лидия!
    Така беше... И надали ще стане...
  • Живяла съм във време, когато и у нас беше като в Париж - за едно изтървано билетче те глобяваха. А вторият текст първо ме разсмя, но после много ме натъжи с реалността си.
  • Благодаря, Силвия!
    Телил съм крави - даже сам. Измъквах телета като тапи от шампанско. Та - познавам ги...

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...