Далеч си вече от мен и сърцето ми го боли, но ти обещавам, че някой ден ще се срещнем отново. 
Ухаеше ми на лято, но на лятото с теб трепетно утро, горещ следобеден полъх, мирише ми на теб, на море на океани. 
Сълзите ми текат по страните, не знам къде си не знам какво ти е в сърцето, дали някой е заел мястото ми, но да знаеш, никой не може да заеме твоето. 
Нашите места още ми носят спомени. 
Много ме боли, нямаш си и на идея колко боли и... 
не знам защо си тръгнах, но тъгувам. 
Тъгувам за уханието ти, за гласа ти, за смеха ти. 
За малко само, ми се иска, моят поглед да срещне твоят, но знам че никога няма да погледнеш пак в моята посока. 
Понякога те виждах от далече, но ти не гшедаше към мен. 
Боли ме като те видя, искам да се затичам и да те прегърна, да се разплачем, както правехме винаги като на някоя и има нещо. 
Мое прекрасно момиче, надявам се че си добре, надявам се че ти дадох всичко което можах, ще продължавам да те сънувам, на прозореца, с чаша от любимото ти вино и горяща в прегръдките ми, текат ми сълзите и докато пиша това, но понеже не мога да те срещна и да ти кажа каквото и да е, ще си кажа всичко на морето... Нашата обща слабост,морето на което се прегръщахме, онова което гледахме докато споделяме чувствата си, онова море пред което изливаше мъките си, морето за което пишеш когато и аз пиша. 
Ще си кажа всичко, но съжалих че не го казах на теб....
Но ти обещавам, че пак ще се срещнем, някога и някъде там. 
Сърцето ми пак ще забие с твоето и ще съм си у дома, до тогава обаче оставам бездомна