Остави ме ти... аз не мога да си тръгна
1 мин за четене
... Вече не знам какво да опитам: имам връзка с друг, излизам с други - не става и не става да те "превъзмогна". Писна ми да се лъжа, че в чужда компания ми е добре и съм щастлива и едва ли не обичам! Ако беше любов, нямаше да свърши след десет дни, нали? Кого ли лъжа, че ще успея?! Сложих граници, митничари, кучета, какво ли не пред себе си, но пак преминаваш! Издигах огради, стени, цели дворци, но пак влизаш в стаята ми... Казах "Край", но явно разбра, че не го искам наистина и само след два-три дни пак се обади! В безизходица съм!
Очевидно не мога да те спра, спри ме ти! Хайде, отблъсни ме, кажи ми, че не искаш да се чуваме, срещаме и любим повече! Не те чувам... Изгони ме от живота си, сложи края, аз опитвах, но не става, изгони ме, аз не мога да изпъдя теб, просто не ми се получава! Не мога хем да съм с теб, хем да съм с друг, хем да си мой, хем да си неин! Не мога! Бъди безразличен, стани като робот, дори не ме поглеждай, ако ме видиш случайно някъде по пътя си ! Искам просто да си само с мен или да забравиш, че ме е имало. Да, това ИСКАМ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Дилянова Всички права запазени
Познато ми е това състояние, но...дано си го превъзмогнала....как се превъзмогва любов, не знам, но...ти го пожелавам! Поздрави!
