14.07.2010 г., 21:18

Островът на чувствата

1.4K 0 2
3 мин за четене

На  един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много самотна, щастието пък винаги беше толкова весело и щастливо, че не му пукаше особено за проблемите на другите, скръбта пък винаги плачеше и за най-малкото нещо, а суетата  все от нещо нe беше доволна. И така си течеше животът  им, всеки със своите проблеми и занимания, докато един ден, докато чувствата се караха,  островът изведнъж започна да потъва. Всички чувства започнаха да мислят какво да правят и накрая им хрумна да си построят салове, с които да отплават. Само самотата се оплакваше, като каза:                                                                                                

-Все едно дали ще умра и без това съм толкова самотна и никой не ме иска!

   Алчността пък, която се тревожеше само за своите грижи, и понеже беше скрила на острова ковчеже, пълно с пари, и сега, като не си спомняше къде е, каза:             

-Никъде не тръгвам, преди да намеря парите си! Трябва да са някъде тук!

                                                                                                                     

  Скръбта пък седеше отстрани и се оплакваше, че не може да построи сала си, а останалите чувства, които вече бяха приготвили своите салове, помогнаха на скръбта за сала ù и вече се готвеха да отплават. Алчността обаче  още не бе намерила  парите си  и остана на острова. Самотата пък просто седеше самотна, както винаги, и чакаше смъртта. Но накрая щастието я взе при себе си, на сала си и каза:                                 

-Не си сама, самота, ние всички сме с теб! - каза то и после запя.

   Алчността пък, която вече бе намерила парите си, търсеше другите чувства. Но те вече бяха отплавали надалеч, а островът се бе напълнил с вода  и  алчността намери  смъртта си, погребана надълбоко заедно с парите си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • само да ви кажа, че това което сте чели има съвсем друг смисъл и двете много се различават !
  • и аз имам нещо подобно но от една непозната

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...