Наистина имаше буря. Мокрите клони шибаха бясно стената на атрактивната фасада на клиниката под напора на вятъра, тънки пръски дъжд се лепяха по огледалните прозорци. Мониторът в стаята на Виктор Конъли пищеше ли, пищеше-зловещо и неестествено, раздирайки стерилната тишина на болничния коридор. Момчето в леглото беше изтръгнало иглите на системите от вените си, скъсало с нокти бинтовете на ръцете си и белите чаршафи бяха мокри и натежали от собствената му кръв. Сякаш щом бе отворило очи, бе поискало да умре-незабавно и окончателно.
Дежурният екип, който нахлу в стаята, откри един загиващ млад човек, агонизиращ под кървавия чаршаф, раздрал раните от прерязаните си вени. Заеха се да го върнат към живота, защото това им беше работата. Стаята се обля в ярка изкуствена светлина, изпълни се с викове и трескаво суетене.
В коридора майката на Виктор крещеше истерично, дърпаше се от ръцете на сестрата, която се опитваше да я успокои, удряше с длани и юмруци стъклената преграда.. Ярка, грозна св ...