-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не трябваше да има. Така бе по-добре.
-Не те ли е срам? Не изпитваш ли поне капка срам заради всичко, което правиш? Помислял ли си си какво трябва да търпя аз? Знам защо се стигна дотук…Явно наистина ти е липсвала здрава ръка като беше малък. Някой трябваше да ти даде добър урок, но нали баща ти умря и аз трябваше сама да се оправям…А пък аз все се страхувах, все се отказвах да те накажа…Това е моя грешка,Виктор, сама съм си виновна…
Беше светло. Напоследък светлината му действаше изнервящо. Затвори очи и се опита да се съсредоточи върху отговора си. Искаше да я нагруби, искаше да й каже нещо, което да я накара да замълчи, заслужаваше ли си?
-Погледни докъде стигна!-тя плачеше или поне така му ...