От дълбините на нежната мъжка душа
Попита ме колко те обичам. Замълчах. Почесах се по челото и тихо казах "Много". Натъжих те. Вгледах се в очите ти и видях как една сълза се отрони самотна, а ти побърза да я изтриеш с ръка. Не казах нищо. И как бих могъл? Как да опиша всички тези чувства, напиращи в мен щом те видя? Как да ти кажа, че обичам начина, по който ме гледаш с тези твои прелестни очи? Как да опиша колко много ми липсваш, дори когато просто си отишла до магазина? Обичам да те гледам докато спиш. Изглеждаш толкова сладка и невинна. Искам винаги да се грижа за теб. Обичам те, когато си мръщиш и сбръчкваш носле, понеже нещо не ти се получава. Обичам те, когато прекарваш часове пред огледалото, макар да знаеш, че със или без грим за мен си най-красивото момиче на света. Обичам те, когато ме успокояваш след лош ден. Обичам те, когато се смееш. Обичам те, когато ме целуваш нежно преди да заспим. Обичам те и когато се гушваш в мен след поредния филм в петък вечер. Но най-много те обичам, защото си до мен. Независимо какво се случва, ти си тук и ме подкрепяш.
Не искам повече да те натъжавам. Обичам те до болка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени
супер е!
